fbpx

Приказка за Зейда и Солунските търговци

//Приказка за Зейда и Солунските търговци

Автор: Георги Тодоров

Приказка за Зейда и Солунските търговци.


Аленото слънце на пустинята озаряваше високите кули на Султанския дворец. Топлите му лъчи пробуждаха „площада “ и малките улички около него. Търговци от целия град и от много оазиси на пустинята се приготвяха за големия пазарен ден в края на седмицата. Суетенето и бързането, да се извади стоката и да се подреди по сергиите, владееха умовете и сърцата на всички. Всеки от търговците подвикваше на своите помощници и даваше точни, припряни указания какво и как да направят. И всеки от тях знаеше, че след много малко време вестоносците на Великия Везир ще надуят големите дворцови тръби, с което целият град ще бъде известен за започването на деня. А в Султанския град, за всички търговци важеше един неписан закон: „Започне ли денят, търговецът трябва да се грижи само за клиентите си, не тепърва да търси стока или да подрежда сергията“. Затова цялото това суетене се случваше рано сутрин и оставаше скрито от очите на хилядите жители на Султанския град. Никой от купувачите по сергиите не знаеше колко приготовления се изискват преди да започне търговията в града.

В една от малките улички близо до „Фонтана на Сериза“, построен от знатния търговец Белер, в прослава на неговата красива жена, беше разположена сергията на младата търговка Зейда. Тя беше отскоро в града, но вече беше успяла да се прочуе с изключително хубавите и скъпи палмови масла. Горещините в пустинята често изпращаха ветрове, а те донасяха със себе си цели облаци с прах. Ето защо, много жени в пустинята съхраняваха красотата на кожата и тялото си като използват благовонни мазила, приготвени от палмово масло. Всяка от тях искаше да има глинено гърне с палмовото масло на Зейда.

Когато градът беше озвучен от сигнала на дворцовите тръби, Екзър взе броеницата си и се запъти към пазара. Султанът му беше дал трудната заръка, да намери начин как на площада да се поберат повече търговци, без да се налага сергиите да се разпиляват по малките улички около него. Така Екзър преминаваше от сергия на сергия, поздравяваше търговците, разменяше с някой по дума-две и продължаваше напред, търсейки решение на задачата. И така стигна до сергията на младата Зейда, която разпалено предлагаше своите палмови масла на две жени, спрени от уханието на маслата:

–       Купете си, сами се убеждавате колко са ароматни! – подканяше ги тя.

–       Да, но нямам пари! – отговори едната от жените.

–       Е, добре, значи следващият път! А вие млада красавице, искате ли едно малко гърне с палмово масло? – упорито продължаваше да предлага тя на втората жена.

–       Може би, но тези аромати не ми харесват!

–       Тогава елате след 1 месец, когато ще имам нови аромати! – любезно отговаряше младата Зейда.

Екзър гледаше отстрани как младата Зейда предлага стоката си, и след като жените си тръгнаха от сергията, се доближи до нея и каза:

–       Здравей, Зейда! Радост за окото е, млад човек като теб да работи с толкова жар в сърцето!

–       Здравей, почитаеми Екзър! Благодаря ти за това, че се спря до сергията ми. Ще ти бъда много благодарна ако ми кажеш дали съм научила това, което всеки търговец трябва да може – да предлага добре стоката си! – попита Зейда.

–       О, разбира се! Ти предлагаш твоите масла толкова убедително и настойчиво, но дали жените, които бяха преди малко тук си купиха?

–       Ами НЕ! – призна Зейда.

–       А според теб защо? – попита Екзър.

–       Ами не ги ли чу?! – изнервено отговори младата търговка – Едната няма пари, а другата  не харесва ароматите! Какво според теб трябва да направя? Нима очакваш да ги карам да купят насила? – отговори Зейда с питащ поглед към стария Екзър.

–       Не, разбира се! – засмя се Екзър – Но може да направиш нещо друго, което щеше да ти е от полза много повече.  А сега, ти не продаде нищо! 🙂  Нека ти разкажа как аз се научих да се справям с това, искаш ли?

–       О, разбира се! Защо ме питаш? Знаеш, че всеки съвет от теб е добре дошъл – засмяна, отговори младата търговка.

–       Тогава, ще ти разкажа за Солунските търговци и урока, който научих от тях!

Преди много години, когато бях млад, Султанът ме изпрати на далечно пътуване по търговски дела. Така достигнах до един от най-красивите градове на Егейската морска шир – старият Солун. И понеже е едно от най-големите търговски средища в нашия свят, аз останах за около месец, за да си свърша работата. Там съдбата ме срещна с един от най-знатните търговци не само в Солун, но и в цяла древна Гърция – Димитрис. Познаваха го по всички пазари от Бяло до Йонийско море. Той беше известен по всички острови и всички пристанища на Егея. Когато се запознах с него аз имах подобен навик – да се съгласявам с моите клиенти, и да приемам казаното от тях, без да се опитам да променя готовността и желанието им да купят.

Един ден Димитрис ме хвана под ръка и ме заведе долу до брега на морето, близо до рибарския кей, където сутрин всички рибари с песен на уста подкарваха лодките си. Тогава ме погледна в очите, след това зарея поглед в безкрайната морска шир и ми каза:

–       В Солунския залив никога няма големи вълни, водата е винаги спокойна. Ако не си живял тук, може  лесно да се подлъжеш и да влезеш в морето с лодка, но опитните моряци знаят едно от най-важните  правила на Солунските рибари „не съди за морето по повърхността, а по теченията отдолу, под водата“. Често, когато водата е гладка като мраморна плоча, тези обрулени от ветровете мъже остават на кея, и обратно – те пускат платната си когато има вълни, дори и да са малки. Никой от тях не гледа морето отгоре! Те виждат душата му отвътре, разбират в какво настроение е в момента, и знаят кога може и кога не бива да се надуват платната!  Това правило важи и за Солунските търговци – хората, които могат да продадат всяка стока! Според теб как правят това? – ме попита Димитрис и на загорялото му от вятъра лице грейна лъчезарна усмивка.

–       Не знам – казах аз.

–       Запомни, добри ми приятелю – те знаят, че изречените от клиента думи в момента на покупка, най-често са думи, зад които се прикрива истинската причина да купи или да не купи. И точно затова, когато продаваш твоята стока не оставяй купувачът да се прикрие за думите на повърхността. Разговаряй с него, задавай му въпроси. Надникни надолу и навътре в дълбочините на неговите мисли. Разбери коя е истинската причина, за да не иска да купи. Тогава ще откриеш, че в дълбините на човешката душа има много различни светове – светове на власт, на гордост, на значимост, на завист, на загриженост за здравето, на обич, на радост, на тревога. Както морските дълбини са безкрайни и са пълни с различен живот, така и всеки човек има дълбоко в себе си свои мисли, които го карат да купи или да не купи. Ако разбереш тях, значи си разгадал човека, а щом си го разгадал, значи може да му продадеш каквото си поискаш. Запомни това!

Екзър въздъхна дълбоко, сякаш си припомни за красивата си и изпълнена с приключения младост. Зейда, която продължаваше да го гледа с широко отворени очи, се възползва от паузата и го попита:

–       Добре де, като ти каже един клиент, че няма пари, какво по-дълбоко от това трябва да разгадая? Нима „нямам пари“ може да означава нещо различно от „нямам пари“?

–       Разбира се, младо създание! – отговори Екзър с усмивка и бащина загриженост – Много търговци по света мислят като теб, а такива мисли пречат на търговията. „Нямам пари“ може да означава много неща, например: „Нямам в момента, но след няколко часа мога да мина и да купя тази стока“. Или „нямам монети, но мога да платя със стока, ако това те инетерусва“, или пък „нямам пари за теб, защото си неучтив търговец, но за търговеца от съседната сергия винаги ще намеря пари“ и така нататък. Не гледай мислите отгоре, виж в дълбочина, под повърхността – там е истинският отговор и ако успееш да видиш това, ще разбереш истинската причина на купувача да иска или да не иска да купи.

Зейда продължаваше да стои с широко отворени очи, а погледът й издаваше, че мозъкът й претегля смисъла на всяка казана от Екзър дума. След известно време същият този поглед се напълни с възбуда и оптимизъм, сякаш беше прозряла истината на живота си.

Екзър улови вътрешните прозрения на младата търговка, усмихна се и каза:

–       А сега на работа, че клиентите идват!

Към площада се стичаше море от хора – с различни желания, различни интереси, с различни стремежи. И всеки от тях със своите дълбини от скрити мисли.

2018-01-11T13:15:59+00:00октомври 13th, 2010|Приказките за Екзър|6 коментара

6 коментара

  1. Анонимен 13.10.2010 at 12:06 - Отговори

    Много благодаря, за мен винаги е удоволствие да чета приказките, които ми изпращате (заради самите тях, а и заради чудесния превод и граматика, които които все по-рядко се срещат).

    Успешен ден!

    Поздрави

    Ташева

    • George Todorov
      George Todorov 13.10.2010 at 21:39 - Отговори

      Здравейте Г-жо Ташева,
      благодаря за добрите думи. И ако ни позволите едно малко уточнение – ПРЕВОДИ НЕ ПРАВИМ 🙂
      Всички истории на Екзър са авторски и са част от Клиентския сервиз на Реекзе.
      Прочетете внимателно думата ReExe в обратен ред – Exeer (Екзър). Той е всеки един от нас, от вас, от хората около нас, които носят в себе си действието, които карат нещата да се случват, които умеят да повлияят на другите. (Exe = действие)

      Следете поредицата за Екзър. Скоро той ще посети и България :-), и Сърбия :-), и Турция :-), и Италия, и т.н. където също ще има какво да разкаже.

      С дълбоко уважение!
      Георги Тодоров 🙂
      Реекзе

  2. Alex 13.10.2010 at 15:43 - Отговори

    Eh bre tozi Ekzar , vsi4ko znae i vsi4ko moje. Iskam i az da sam kato nego.

  3. Hermes73 15.10.2010 at 19:13 - Отговори

    Umni hora ste. S udovolstvie ceta napisanoto ot vas . Na bazata na moi opit v targoviata mog da kaga ce tia e predi vsicko psihologia . radvam se ce i drugi mislia taka.

  4. Отново поздравления, г-н Тодоров. Както и преди Ви писах, позволявам си на фирмените сбирки “В петък в 5” да прочитам по една Ваша притча. Надявам се, че не възразявате. Още повече, че се приемат много добре и като материя и като лека закачка за размисъл пред почивните дни!
    Желая на Вас добро здраве, настроение и шанс, а на нас Вашите читатели-още много поучителни приказки!
    с уважение7
    Л. Фратев

    • George Todorov
      George Todorov 25.10.2010 at 17:32 - Отговори

      Благодаря Ви от сърце!
      От доста фирми вече ни споделят, че използват публикациите за фирмени самоанализи и надстройка.
      Това само ни радва и ни мотивира да работим още по-усърдно за най-важното в работата ни – за Вас, нашите Клиенти, които ни давате шанс да помагаме в изграждане на Вашия бизнес.

      Поздрави
      Георги Тодоров

Остави коментар