Приказка за речните търговци и древното правило „Зарада”

//Приказка за речните търговци и древното правило „Зарада”

Автор: Георги Тодоров

Приказка за речните търговци и древното правило „Зарада”

Младите търговци от Султанския град научили, че техният стар, но забавен приятел – Екзър наскоро се завърнал от търговски дела в далечната страна Мауривия. Ето защо не минало много време и Екзър събрал своите млади приятели. Разположил ги в кръг около себе си, извадил панер със сладки фурми и мех с младо, пивко вино и започнал да им разказва за своите нови приключения…

– Мауривия е красива страна, Приятели. Богата на реки, планини и много, много красоти! – започнал своя разказ Екзър. – В нея храната е много вкусна, водата е много студена и въздухът е много чист и прохладен. Видях много красоти, посетих много места и се запознах с много хора – всичко ми хареса. Но най-много ми харесаха речните търговци на Мауривия. За тях ще Ви разкажа днес.

– През цялата страна преминава една огромна река, в която тече толкова много вода, колкото в нашите реки събрани заедно и то през пролетта, когато дойде „голямата вода”. И през цялото време нагоре и надолу по реката пътуват „речните търговци” – млади и стари мъже, с големи или малки лодки. Те гребат от сутрин до вечер и продават своята стока. В дъжд или слънце, в студ или вятър – те не спират да търгуват. За тях животът означава движение. Местните хора ги наричат „гребците на живота”. И онова, което ги прави толкова интересни, е това, че те имат едно древно правило. Правило, което са им предали техните бащи, а на тях техните деди и т.н. от много векове насам. Това просто правило много хора от нашите земи често допускат като грешка в отношенията си с другите. Правило, което и не малка част от търговците по нашите земи  не знаят, а трябва. Те го наричат „ЗАРАДА” и когато изговарят тази дума, в очите на всеки от тях можеш да прочетеш уважение и преклонение пред мъдростта на предците.

– Правилото е много просто „никой няма право да се кара с останалите”. Всеки търговец е длъжен, ако иска да му бъде позволено да има своя лодка в реката и да търгува без ограничения, да спазва това просто правило – да не се кара с никого и по никакъв повод.

– А как тогава търгуват? – попитал един от младите търговци. – В търговията всекидневно има пазарлъци, спорове, несъгласия и нападки, които сами по себе си представляват леко скарване между двама търговци. И е много вероятно в един истински пазарлък да се стигне до истинско скарване. Даже търговците от града на Белия камък умишлено използват скарването, за да ти изтощят силите и ума и да продадат или купят с по-голяма изгода. Как тогава търгуват тези „гребци” като не се карат? – момчето недоумявало пред думите на стария търговец.

– Много просто млади приятелю! – смеел се от сърце Екзър – За сметка на това, че никога не се карат, те са развили до съвършенство куп други неща.  Например, те имат изключително богата кошница с принципи на убеждаване – успяха да ми покажат над седемдесет различни методи на убеждаване. Те са развили многомодели на аргументиране – дори и най-младите търговци умеят да извадят аргументи, непоклатими като „Скалата на красивата Безира”! Те знаят много и за самия начин на предлагане – лично аз се убедих как една и съща стока може да се предложи на различни купувачи по десет различни начина и това ме изуми, защото това умение ги прави по-силни и можещи. Те са открили и много от тайните на човешкия ум и сърце, от същността на хората. Те познават до съвършенство човека и могат за кратко време, след като поговорят с един човек, да разберат неговите радости и болки, сила и слабост. Нещо повече, на тях не им е нужно даже да разговарят с хората, а само да ги наблюдават – те умеят да четат „думите на тялото”, защото всяко тяло на човек или животно според тях „говори”. Както владеят своите лодки, така управляват с лекота и своите думи – те познават много начини на изразяване и принципите на древното умение да говориш пред много хора. Умението да слушаш своя събеседник и да чуваш същественото е развито до съвършенство, което ги прави много полезни за себе си, защото не говорят излишни думи, а обсъждат само стоката и детайлите по нея. При тях най-добрите търговци умеят да се договорят един с друг само докато се разминават с лодките си в реката.

– И всичко това, Те са успели да постигнат само защото не се карат помежду си! Най-старите търговци между тях учат своите по-млади събратя на мъдрост, предадена им от техните предци:

„Добри помисли, добри дела”

Търговията е най-древният занаят, казват те, и за да се съхрани и развие, хората не трябва да го вършат с лоши помисли. Търговията винаги се е вършила от двама души. Сам човек няма как да търгува със себе си. Ето защо всеки от тях помни, че след като са нужни двама души, значи има и два интереса. И докато не се удовлетворят интересите и на двамата, няма търговия. А за да се разберат двама души и да постигнат съгласие за две различни неща, начинът е само един – да имат добри помисли. Не е важно дали ще бъдат открити или дали ще използват тази или онази хитрина – това е допустимо и в това е чарът на вечната игра – търговията. Важно е да имат добри помисли. А щом има добри помисли ще има и съгласие. А съгласието е добро дело. Ето защо те казват: „Добри помисли, добри дела”. Това е „ЗАРАДА” – реката на Живота!

Един коментар

  1. Жоре, като спорихме за това, че с блага дума се постига повече в дългосрочен план, ти не беше съгласен, а се оказва, че Екзър е! :))

Остави коментар