Приказка за Сурая – Владетелката на пустинните рози
Зад хоризонта, раждащ Слънцето, на Изток от Султанския град, в дълбоката пазва на пясъчните дюни, се намирал оазисът на пустинните рози. Потънал в тучно-зелени палми и бисерно-студени извори, той бил мястото, където странници и пътуващи търговци от цялата пустиня се спирали, за да починат и да се скрият от палещите ласки на Огнения Владетел на пустинята – Слънцето.
Всеки, който е замръквал поне веднъж на това място, е оставал омаян от спокойствието и прохладата на чудното кътче. И когато сутрин керваните потегляли по своя труден път, всеки си пожелавал отново да се върне тук, за да се потопи в благоуханните аромати на чудните цветя. Търговците на Султана разнасяли славата на този оазис по всички краища на пустинята и отвъд нея. Всички разказвали с жар и възторг за прохладните сенки, за студените извори, за гостоприемните домакини и за вкусните ястия, които всеки може да намери тук. Но най-много всички се прехласвали по рядкото цвете, което виреело само на това място, гордостта на оазиса – пустинната роза. С малки тъмно-зелени листенца и красиви алени цветове, изпъстрени с бели капки като кристална роса, розата била толкова красива, че всеки, който заставал срещу нея се прeхласвал и с часове й се любувал. Цветовете й никога не увяхвали, а уханието й изпълвало с благодат всичко наоколо. Когато някой идвал за пръв път в оазиса и питал къде може да намери от пустинните рози, всички местни го изпращали при Сурая – жената, която ги отглеждала и се грижела тези цветя никога да не изчезнат. Ето защо от много време всички я наричали Владетелката на пустинните рози. И търговци, и местни, и преминаващи, всички й отправяли хвалби, и я дарявали с почит и уважение за нейния талант, да отглежда това рядко и красиво цвете.
Много търговци от всички краища на пустинята идвали при Сурая по специална заръка на знатни и богати хора, да купят от красивите пустинни рози. Дори Султанските сараи били богато украсени с това чудно красиво и ухаещо на младост цвете. Султанът всяка година изпращал млади търговци да му донесат нови филизи от тази роза, а султанските градинари имали трудната задача, пустинната роза да бъде винаги заобиколена с много внимание и грижи.
Един ден, в началото на знойното лято, когато в оазиса пристигнала свитата на султанските търговци, веднага се разнесла мълвата, че с тях дошъл и известният на всички Екзър, учителят от търговската школа на Ориента. Неговата задача била да съпроводи младите търговци на Султана до оазиса. Султанът му заръчал лично да купи от пустинните рози на Сурая и да донесе от приказните цветя в султанските градини.
Щом чула за пристигането на Екзър, Сурая много се развълнувала и изпратила веднага вестоносци да го поканят на вечеря в чест на неговото пристигане. Когато застанал в средата на градината на Сурая, изпълнена с пустинни рози, Екзър веднага разбрал, защо тези цветя били толкова известни и защо всички искали да ги притежават.
– Добър вечер, Учителю. За нашия скромен дом е чест да дойде такъв скъп гост – с усмивка на уста го посрещнала Сурая.
– Здравей, Сурая. Нека мъдростта и силата да красят делата ти, а здравето и красотата да бъдат твои спътници за дълги години напред! Ние ще останем в това райско кътче три дни! Не очаквах да се видим още същия ден, в който пристигнах. На какво дължа тази покана?
Сурая се усмихнала добродушно, поканила скъпия гост на отрупаната с вкусни ястия и напитки трапеза и, знаейки, че не може да има тайни от Учителя на търговците, отговорила с високо вдигната глава:
– Да, разбира се, утре ще дойдете със свитата на търговците на Ориента, за да изберете за Султана от моите рози. Но аз помолих да се срещнем преди това да се случи, защото имам нужда от съвет. От съвета на човек, с опит като твоя.
– Какво точно искаш да научиш, Повелителко на розите? – попитал Екзър.
– Слушала съм много за твоите дела: как си помагал на мнозина, как умееш да говориш малко а да казваш много, как бързо разбираш къде е изворът на действието; затова реших, че ти можеш да ми помогнеш. От много луни насам ме мъчи нещо важно – аз съм много способна да отглеждам цветя, дори и такива трудни видове като пустинната роза, но за моя жалост не съм толкова добър търговец, който да е доволен от спечеленото срещу вложения труд. Как да променя нещата? Кое е най-важното, което трябва да направя, за да стана наистина „Владетелката на пустинните рози“ ? Сигурно има някакво правило, някаква тайна, които ще озарят дюните на моите усилия.
– Мило създание, – отговорил усмихнато Екзър – тайната, ти вече си я открила и я правиш всеки ден с любов и много грижи – отглеждаш чудно красиви цветя. А отговора, който търсиш за търговията ще ти дам, след като ми разкажеш как търговците от всички краища на пустинята купуват от теб твоите рози. Как ги предлагаш? Какво им казваш?
– Благодаря ти, Учителю, – възкликнала доволна Сурая – с удоволствие ще ти разкажа.
Вчера при мен дойде най-знатният търговец от Града на изумрудената река със заръка от местните първенци да купи от моите рози. Попитах го: „За кого са?“ – Той ми отговори: „За първата жена на най-знатния архитект от Града на изумрудената река“. Попитах го: „Тази жена обича ли цветята?“ – Той ми отговори: „Да, тя не се грижи за деца и цветята са нейната разтуха“. Попитах го: „Ще може ли да се грижи за това капризно цвете?“ – Той ми отговори: „Тя е капризна жена, обича да й обръщат внимание, да я обграждат с грижи, предполагам, че ще може“. Тогава му предложих една от най-непретенциозните си рози, която иска грижи, но не чак толкова, за да съм сигурна, че животът на цветето в ръцете на тази жена ще бъде по-дълъг. Предложих на търговеца разумна цена, която да не го откаже от намеренията му. Правилно ли съм постъпила?
– За съжаление, мило дете – отговорил Екзър – ти се опитваш да гадаеш какво е лицето зад копринения воал.
– За какъв воал говориш? Не те разбирам. Какво искаш да кажеш, Учителю? – попитала Сурая. Екзър се усмихнал и с добродушен тон отговорил:
– Ти си разбрала прекалено малко за бъдещата притежателка, което не ти е дало възможност да вземеш най-правилното за теб решение. Добрите търговци постъпват по друг начин.
– Защо? Къде съм сбъркала, Учителю? – попитала отново Сурая с широко отворени от почуда очи.
– Добрият търговец прави разлика между „частична истина“ и „пълна истина“. Те са като копринените воали, зад които се крият красивите женски лица. Ако воалът е обгърнал лицето на една жена, можеш само да предполагаш за красотата на лицето, скрито зад него. И всеки мъж, който погледне тази жена, ще рисува в главата си по свой начин образа на това лице. Докато не падне воалът, не можеш да бъдеш сигурна какво е лицето. В търговията е по същия начин. Всеки, който купува или продава, се крие зад воалите на думите и не казва пълната истина. Така човекът от другата страна само предполага и рисува в ума си завършени картини върху чутите думи. Затова добрият търговец се стреми да разбули воалите на думите и да надникне зад тях, да види истинското лице на истината.
– Словата ти са логични и свързани, Учителю, но се страхувам, че пак не разбирам. Моля те да ми обясниш по-просто – помолила Сурая с надеждата Екзър да й разкрие истината за търговията.
– Добре, Сурая, слушай внимателно. Ти си задала на търговеца три въпроса – за кого са цветята; дали жената, за която са обича цветя; и дали тя може да се грижи за капризната пустинна роза. И от трите отговора си си направила грешни заключения, от които не си направила най-правилния избор като продавач. Когато си попитала за кого са цветята, отговорът е бил: „за първата жена на най-знатния архитект от Града на изумрудената река“, ако беше задала още няколко въпроса не за жената, а за самия архитект, щеше да разбереш, че този знатен мъж е построил кулите на самия Султански дворец и е изключително богат, от което щеше да си направиш извод, че цената на твоите рози за семейство като тяхното, няма никакво значение. След това си попитала дали жената, за която е пустинната роза, обича цветя – отговорът е бил „да, тя не се грижи за деца и цветята са нейната разтуха“ и ти си заключила, че тази жена няма деца. Тъй като аз познавам и нейния мъж, знатния архитект, и нея самата, мога да ти кажа, че си допуснала грешка. Да, тя наистина не се грижи за деца, защото нейните три дъщери отдавна са пораснали и са задомени в различни краища на пустинята. Тя наистина няма друга утеха за себе си, освен цветята. И ако беше задала още няколко въпроса, чрез които да разбереш, че тя има три дъщери и още малко, за да научиш имената на всяка от тях, щеше да заключиш, че на тази жена можеше да бъдат предложени не една, а три пустинни рози всяка, от която да е с красота, подобна на всяка от дъщерите й. Така тя ще се обгърне във внимание и грижи, достойни за вниманието на любимите й деца. Когато си задала третия си въпрос, дали жената може да се грижи за цвете като пустинната роза, отговорът е бил „тя е капризна жена, обича да й обръщат внимание и да я обграждат с грижи“, от което ти си заключила, че жената, щом е капризна, няма да може да се грижи, затова си предложила на търговеца саксия с посредствен цвят, който да не е толкова капризен на грижи, но пък за сметка, на което, чиято цена не е толкова висока, че ти да останеш доволна. Ако обобщим изводите от трите пълни истини, ако видим лицето, след като сме разбулили воалите на думите, ще се окаже, че е могло да продадеш три от най-висококачествените си пустинни рози като специално подбрани за трите й дъщери цветя на изключително висока цена. Ето това е да умееш да разбулваш воалите на думите, да умееш да боравиш с частичната и с пълната истина в търговията. Никога не разчитай на частични истини, винаги търси пълната истина, винаги търси цялото лице зад воала и тогава винаги ще бъдеш доволна. Тогава наистина ще бъдеш Владетелката на пустинните рози.
Екзър се усмихнал и сложил грижовно ръка върху главата на младата търговка, а мълчанието, в което двамата приятели потънали, показвало колко дълбоко проникнали думите на стария търговец в ума и сърцето на Сурая.
Проблемът на най-добрите производители /в нашта страна/ е, че си въобразяват, че могат автоматично да са добри търговци!
А Проблемът на най-добрите търговци е, че забравят понякога, че те са вторичен продукт в отношението производство – потребление.
Поздравления Жоро.
Ето за това винаги е ставало на ? в търговията.ПИНГ-ПОНГ игратя не трябва да спира 🙂
Относно описания Оазис,и аз бих искал да го посетя.:)
Поздрави.
Здравейте! Отново ни зарадвахте с чудесна притча. Ще споделя това прекрасно съчетание на полезното с приятното с колегите на петъчната сбирка. Поздравления!
Здравейте Притчата е красива но и умна.За съжаление работата в България не стои по този начин.
Производителя колкото и да работи качествено винаги отнася негативите на икономиката ни.
Да живее търговеца. Той винаги печели.може би защото винаги ще има Сурая
Страхотна притча 🙂