Автор: Георги Тодоров
Приказка за султанския кристал и красивата Сериза
Веднъж покрай магазинчето на Рабат се разхождали старият Белер и красивата Сериза. Те били едно от най-богатите семейства в града и за техните несметни богатства се носели легенди. Белер бил с много остър ум, но бил много възрастен. Ходел прегърбен и не можел да се изправи от старост. Сериза, неговата съпруга, била една от най-красивите млади жени на Ориента. Облечена в скъпи дрехи и украсена с много бижута, тя привличала погледите навсякъде, където минела. Щом доближили витрината на магазинчето, младата жена възкликнала.
– О, скъпи, виж какъв красив кристал, искам да го имам, моля те!!!!
– О, съкровище мое, радост за очите ми, как мога да ти откажа. Разбира се!
– Благодаря ти любими, ти си толкова добър с мен. И аз искам да те зарадвам! Ще отида в другия край на пазара да ти купя от най-хубавите фурми, които ти обичаш. Ти през това време уреди покупката на кристала, който харесах.
– Добре, най-светла в живота ми, иди за фурми, а аз ще взема кристала.
Така двамата съпрузи се разделили, всеки със своята задача. Когато стария богаташ влязъл в магазинчето, той помолил Рабат, да опакова кристала, който е на витрината.
– Но кой кристал почтени Белер, на витрината има много кристали?
– Ами този, който е харесала моята Сериза.
– С удоволствие уважаеми Белер, но не знам кой кристал от всичките е харесала твоята любяща съпруга, нека вечно щастие сполети и двама ви. Защо не погледнеш пак на витрината и после да ми кажеш?
Така и направил старият Белер. Излязъл отново отвън, за да огледа кристалите. Точно в този момент пред магазина се срещнал с Екзър, за който бил чувал само хубави неща. Поздравили се учтиво и се разминали. Езкър влязъл в магазина, а Белер застанал до витрината.
След като огледал кристалите на витрината, той влязъл отново в магазина и казал на младия Рабат.
– Най-хубавият, на най-долната лавица. Него избра моята Сериза, него опаковай.
Като чул всичко това, Екзър учтиво се намесил
– Добър ден почтени Белер, радвам се че имам възможността да се запознаем. За мен е чест да срещна човека, за делата на който съм слушал толкова хубави думи. Аз съм Екзър и отскоро се заселих в този прекрасен град.
– Здравей Екзър, и твоята слава изпревара делата ти. Ти си известен търговец и мъдър човек. Раздвам се да се запознаем.
– Знаеш ли Белер, кристалът на добрата ти жена няма да избяга. Нека младият Рабат ни почерпи по чаша чай, докато ми разкажеш за твоите победи в Добротания, за които много слушах, а после ще си вземеш подаръка, а?
– С голямо удоволствие, уважаеми Екзър! Нека мир да води делата ти!
И така двамата нови приятели седнали пред магазинчето на по чаша ароматен чай. Разказали доста неща един на друг, докато красивата Сериза се върнала с голяма торба фурми.
– О, скъпи, наложи се да чакам за фурмите. Купи ли кристала?
– Да, слънце за душата ми, кристалът е вътре, влез го вземи.
Младата дама влязла за подаръка и след миг отвътре се чула гълчава и викове. Когато двамата мъже влезли вътре, заварили Сериза да вика срещу младия Рабат.
– Вие ме обиждате, искате да купим този „пясъчник”. Моя благороден Белер, ви е казал да опаковате не този грозен кристал, а онзи който е в средата на витрината и до който има златна табелка „от колекцията на султана”.
Попадналият в недоразумение, Рабат погледнал към стария Белер, но приведения старец нищо не отговорил. Затова Рабат се извинил за допуснатата грешка, сменил кристалите. Богатите съпрузи доплатили голямата разлика в цената на кристалите и си тръгнали щастливи всеки със своите неща. Сериза с нови кристал на Султана, Белер с вкусните фурми.
След като останали насаме, Екзър сложил ръка върху рамото на младия си приятел и му казал:
– Ако не можеш да предложиш, как ще продадеш? Ако не знаеш какво вижда окото, как ще откроиш по-скъпата вещ? Има очи, които гледат само нагоре и никога не се навеждат надолу, има и други, които виждат само това, което е в краката им. Има очи бедни и очи богати. Никой обаче, не избира това, което не вижда. Всъщност аз задържах умишлено стария Белер, за да изчакаме Сериза да реши избора, защото бях сигурен, че нейният избор е друг. Всяко око намира своята стока, но само ако я види. Помни това!
Млaдежът след като останал сам се върнал към думите на търговеца.
„Сериза е млада и горда затова гледа само нагоре. Нищо чудно, че е видяла най-скъпия кристал, а и табелата за „султана” е повлияла на избора, а прегърбеният Белер не може да се изправи, как тогава да види по-горните рафтове на витрината? Ето защо трябва да направя така, че всяко богато око да види своя кристал! Това е!”
Бизнес поука:
Независимо каква стока или услуга продаваш, най-важно е как я предлагаш. Рекламните материали на мястото на продажба са ключов инструмент за увеличаване на продажните и всеки добър търговец трябва добре да ги използва.
Author: George Todorov
Tale of the Sultan’s Crystal and the Beautiful Serrizah
Once, next to Rhabbath’s store, walked the old Beller and the wonderful Serrizah. They were one of the wealthiest families in town and their numerous wealth were the topic of many legends. Beller was a very smart man, but he was very old. He used to bend when he walked and he could not stand straight up. Serrizah,his wife, was one of the most beautifull young women of the Orient. Dressed in expensive clothes and ornamented with many jewells, she attracted the looks wherever she walked. When they approached the windshield of the store, the young woman exclaimed:
– Оh, honey, look at that wonderful crystal, I want to have it, please!!!
– Оh, my dear, joy to my eyes, how can I refuse. Of course!
– Thank you, my love, you are so kind to me. I want to make you happy! I will go to the other end of the market to buy you one of the most beautifull palm-dates you love. You can arrange the purchase of the crystal I liked in that time.
– Okay, light of my life, go for palm-dates while I buy the crystal.
So the two of them separated, each one running for their task. When the old rich man entered the shop, he asked Rhabbath to pack the crystal on the windshield.
– But which one, dear Beller, since there are many crystals on the windshield?
– Well, the one liked by my Serrizah.
– With pleassure, dear Beller, but I don’t know which crystal of them all picked your loving life, let eternal happiness lay upon you both. Why don’t you look at the windshield again and tell me?
So this is what the old Beller did. He went outside in order to look at the crystals. In this very same moment in front of the store walked Exer, for which he had heard only good things. They greeted each other politely, Exer walked into the store and Beller looked at the windshield.
After looking at the crystals, he went inside again and told the young Rhabbath:
– The most beautiful of them all, on the lower shelf. This is what my Serrizah picked, wrap it up.
When he heard this, Exer politely said:
– Good day, respected Beller, I am glad to have to opportunity to meet you. It’s an honor for me to meet the person for whose deeds I have heard so many good words. I am Exer and I recently moved to this woderful town.
– Hello, Exer, your fame travels before you as well. You are a famous trader and a wise man. It is nice to meet you
– You know what, Beller, your wife’s crystal won’t run away. Let young Rhabbath here pour us a glass of his wonderful tea while you tell me about your victory in the desert battles I listened so much about, and then you can take the present.
– With pleasure, dear Exer! Let peace guide your deeds!
And so the two new friends sat in front of the store over a cup of the nice tea. They told each other a lot of things until the beautiful Serrizah returned with a bag full of palm-dates.
– O, honey, I had to wait for the dates. Did you buy the crystal?
– Yes, sun of my soul, the crystal is inside, go and take it.
The young lady walked in and after a second the two man heard noise and shouting from inside. When they went in, they saw Serrizah yelling at the young Rhabbath.
– You are insulting me by making me buy this “rock!” My noble Beller told you to wrap not this ugly crystal, but the one in the middle of the windshield with the golden sign saying “From the Sultan’s personal collection!”
The confuset Rhabbath looked at the old Beller, who did not say anything. So Rhabbath appologized for the mistake and replaced the crystals. The rich couple paid the difference in the price and went home happy from their new goods, Serrizah with the Sultan’s crystal, Beller with his delicious palm-dates.
When they left alone, Exer put is hand on his young friend’s shoulder and told him:
– If you can’t offer, how will you sell. If you don’t know what the eye sees, how will you distinguish the most expensive item? There are eyes that look up only and never look down, while there are others who look anly at their feet. There are rich eyes and poor eyes. Nobody, however, choses what he does not see. Actually I held the old Beller on purpose, so that we wait for Serrizah to confirm her choice, which I was sure was different from what her husband said. Each eye finds its stock, but only if it sees it. Remember this!
The young man thought over the trader’s words when he was left alone:
– Serrizah is young and proud so she looks up only No wonder why she saw the most expensive crystal; the “Sultan” sign only affected her choice more. The old Beller can not stand straight up, so how can he see the upper shelves of the windshield? Here is why I have to make sure every rich eye sees its crystal! That’s it!
Business conclusion:
No matter what goods or service you sell, the most important is how you offer it. The advertisement materials of the place of sales are crucial for increasing the sales and every good salesman should use them well.
Оставете коментар