Приказка за пясъчните и водните мисли на Дамар

//Приказка за пясъчните и водните мисли на Дамар

Автор: Георги Тодоров

Приказка за пясъчните и водните мисли на Дамар

В един тих следобед, когато слънцето по стар навик, безпощадно изпепелявало дълбоките пясъци на пустинята и белите стени на Султанския град, а всичко живо – и хора и животни – затихвало в следобедна унес, от пътната порта на дома на известния Екзър се разнесло настоятелно почукване …

Горещините по това време на деня принуждавали хората да си остават по домовете, а и Екзър не очаквал никого, затова веднага му станало ясно, че е нещо важно, свързано с търговски дела. Но когато отворил, старият мъдрец останал изумен. На прага стоял един от най-преуспяващите търговци на кожи в цялата пустиня – известният Дамар. Хората от пустинята го наричали „Синът на тигрите“, защото най-често го виждали облечен в тежки тигрови кожи, които пазели тялото му от знойните лъчи на слънцето.

Търговските дела на този трудолюбив младеж се развивали прекрасно. Всички стари и опитни търговци от Султанския град изказвали похвали за неговата енергичност и трудолюбие, за успехите, които постигнал той още в ранната си младост. Ето защо Екзър недоумявал какви проблеми може да има преуспял човек като него.

–       Здравей, Дамар! Какви спешни грижи те накараха да изоставиш прохладните сенки на твоята градина, и да дойдеш при мен през най-горещата част от деня? – попитал Екзър.

–       Здравей, почитаеми Екзър! Нека здраве и благополучие да застигат този дом и стопанина му за много години напред! Имам грижа, която не е свързана с търговските ми дела, а с моя личен живот. Много мислих преди да дойда, и накрая реших, че мъдър човек като теб може да ми помогне да намеря решение на моя проблем! Мога ли да ползвам твоите съвет и наставления за това?

–       Разбира се, млади приятелю! Един търговец е най – силен тогава, когато всички лични и семейни дела са наред, и той може да се отдаде изцяло на търговията и на грижите за своите дела. Знаеш, че моя грижа е всички търговци на Султанския град да бъдат силни, за да процъфтява търговията и стабилността на нашата държава. Следователно, аз имам две основателни причини да ти помогна. Освен това, сърцето ми подсказва, че не трябва да се отказва помощ на никой млад човек, още повече на тези, които знаят къде отиват! Готов съм да те изслушам.

–       Учителю, от няколко месеца не съм на себе си – не мога да мисля, не мога да се храня, нямам спокоен сън. Мислите ми са оковани от една жена! Най-красивата, най-прелестната. Жената на моите мечти! Заради нея нямам покой и не зная какво да правя. Не знам как да направя така, че да ме хареса, не знам какво мисли, не знам какво я вълнува. Искам да стане моя жена, а не знам как! Можеш ли да ми помогнеш?

Екзър помълчал известно време, след това се засмял благородно, станал и казал с твърд глас на младия търговец:

–       Тръгвай, имаме малко работа извън града, в пустинята!

–       Но сега жегата е най-голяма. Не може ли надвечер да …?

–       Не може! Тръгвай! – и двамата излезли под палещите лъчи на Господаря на пустинята.

След около час достигнали до пясъчните дюни от където започвала пустинята и царството на златните пясъци. Тогава Екзър извадил от бялата си роба стъклена кана, подал я на Дамар и му казал:

–       Загреби пясък и я напълни до горе. След това тръгвай обратно с мен! Прибираме се! Ти ще носиш каната до вкъщи!

След като уморени от топлината и ходенето, се прибрали под сенките на сочните смокини, Екзър извадил още една стъклена кана, подал и нея на Дамар и му заръчал:

–       Сега вземи втората кана, иди до кладенеца ей там и я напълни с вода! Като станеш готов ела с двете кани при мен!

След като изпълнил заръката, Дамар застанал с двете кани пред Екзър. Тогава възрастният търговец се протегнал, взел от Дамар каната пълна с пясък, поставил я близко пред очите му  и го попитал:

–       Какво виждаш?

–       Нищо! Само пясък в каната! – отговорил Дамар

–       Точно така! Почти всички хора, които живеят в пустинята имат такова мислене. Мислят само онова, което виждат и чуват. Това са пясъчни мисли. И те ти показват само част от живота, частица от всичко, което е около теб. Те те карат да чуваш своите думи, да виждаш своите мисли, но ти пречат да видиш и чуеш думите и мислите на човека срещу теб! Хора с такива мисли са зрящи за себе си, но са слепи за останалите! А сега сложи каната с водата пред очите си! Какво виждаш? – попитал строго Екзър.

–       Ами виждам силуета на твоето лице! Малко размазан, но го виждам! Виждам, че се усмихваш, че леко си навеждаш главата напред! Виждам, че протягаш едната си ръка……

Точно в този момент Екзър сложил приятелски ръка на рамото на Дамар и продължил:

–       Правилно, млади приятелю! Много малка част от хората на пустинята, предимно опитните търговци, умеят да използват водните мисли. Чрез тях ти поглеждаш през очите на другия, поставяш се на неговото място, усещаш сърцето му, желанията му, разбираш мислите му. И колкото по – бистри са твоите водни мисли, толкова по-кристално виждаш в сърцето и ума на човека отсреща! Твоите пясъчни мисли те доведоха при мен, защото те са безполезни и ти тежат на сърцето. Затова сега се опитай да видиш жената на твоите мечти със силата на водните мисли, които ти описах. За какво според теб си мисли тя в момента?

„Синът на тигрите“ дълго се взирал в своите мисли, надниквал в различни кътчета на сърцето на жената на своите мечти и накрая почти тихо изрекъл:

–       Тя си мисли за мъжа на нейните мечти!

–       Браво, Дамар! – извикал пламенно старият учител. – Ти ще станеш велик търговец, и ще прославяш Империята по всички краища на пустинята! Ти намери отговора, който търсеше, сам със собствени усилия!  Назови го!

Дамар помълчал известно време и накрая убедително и с лека усмивка на устата изрекъл:

–       Преди да имам жената на мечтите си, трябва да знам какви са мечтите и! Благодаря ти, Учителю, че ми показа силата на водните мисли!

Старият търговец с грейнало сърце и усмивка на лицето, казал!

–       Бъди благословен затова, че си млад и неопитен, защото животът е пред теб! Отивай в мир и помни, че твоето богатство не струва пукната пара, ако нямаш любим човек, с който да го споделиш! Живееш в пустинята, защото тя е твоят дом, но се довери на водата, защото тя е изворът на всичкото благополучие на тази земя!

Старият Екзър се изправил и полека закрачил към хладните покои на своя дом, а младият Дамар не преставал да си повтаря:

„Преди да имаш жената на мечтите си,

трябва да разбереш какви са мечтите и“.

2017-02-24T16:42:49+00:00август 25th, 2010|Приказките за Екзър|4 коментара

4 коментара

  1. Анонимен 25.08.2010 at 11:10 - Отговори

    Харесва ми !!!

  2. Идеята на Жоро е много добра! Вероятно предизвиква интереса на нужните хора. Проблема е дали тази информация достига до хората, които вземат решенията и за да четат приказките трябва да познават Жоро за да знаят, че не е загубено време. А как тези хубави и насочващи истории достигат до останалите, новите хора?

  3. Уважаеми г-н Екзър, пардон г-н Тодоров,
    Прекланям се пред Вашия разказвачески талант и обръщението “уважаеми” не е протоколно, а израз на чувствата ми, породени от вълшебните Ви приказки. Намирам за чудесна симбиозата между приятното и полезното, между приказката и поуката. С риск да предявите претенции към мен, признавам, че напоследък в петък в 5 часа завършвам петъчното съвещание със специалистите от фирма “НОВИЗ”, прочитайки им по една приказка. Засега /правил съм го 3 пъти/ ме гледат само втрещено, но скоро ще започна стимулирам коментар. Благодаря, бъдете здрав и все така мъдър и сладкодумен!
    Поздрави:
    Л. Фратев

    • Стоян Стоянов 26.08.2010 at 0:41 - Отговори

      „Преди да имаш жената на мечтите си,

      трябва да разбереш какви са мечтите и“.

      И ДА ГИ РЕАЛИЗИРАШ………./exe….v/
      ili pone obe6tae6…

      цел….цел…цел………
      i spomenite po patja do tam…….

Остави коментар