Автор: Георги Тодоров
Приказка за Майстор Златан и мраморните камъни на Рила
В една тиха утрин, по калдъръмените улици на Султанския град се разнесла детска глъч. Тишината била прокудена от потропванията на известните в цялата Пустиня детски чехли от дърво, емблемата на децата от Търговската школа на Везира. Шумните палавници, които се гонели по тихите улици на града, се спрели пред къщата на търговеца Екзър и почукали на вратата. Всички в града знаели за неговата безрезервна обич към децата и за неговото усърдие да създаде от тези малки създания, умни и интелигентни търговци за Пустинната Империя. Екзър бил натоварен от Султана с отговорната задача да възпитава утрешните търговци на царството, за да бъде държавата могъща и богата.
Дузината млади търговци се настанили около стария търговец, под ухаещите цветове на жасмин. След като съдовете с вкусни нарове и каните с ароматен чай били поднесени , Екзър започнал своя разказ …
– Бях обещал да ви разкажа за едно от моите най-интересни пътешествия. Дълго избирах кое да бъде то, но най-накрая реших. Днес ще Ви разкажа за Балканите и за урока, който научих от търговците на мрамор в България.
В тази малка страна се намира една от най-красивите и високи планини на Балканите – планината Рила. Дълбоко в нейните недра спи мраморно находище, от което местните планински жители добиват един от най-хубавия мрамор в цялото Средиземноморие.
В малките планински села високо в Рила живеят най-добрите майстори каменоделци, които от сутрин до здрач ваят от цветния мрамор различни форми – вази, съдове за вода, кутии за бижута, настолни фруктиери, подноси за храна, масички за угощения и много други сувенири, които продават във всички градове на Балканския полуостров. Всички хора обаче почитат най-много един от майсторите – Майстор Златан. Дори останалите майстори каменоделци признават, че Златан, освен че е най-знатния майстор е и най-добрият търговец на мрамор от България. Аз се запознах с този талантлив търговец и когато се сприятелихме, не се сдържах и го попитах:
– Кажи ми, Майсторе, каква е тайната на твоите продажби? Ти, освен че продаваш своя мрамор, успяваш да продадеш и мрамора на половината от останалите майстори. Да продаваш камък не е нито лесна, нито проста работа. Тебе те търсят по целите Балкани, от Истанбул, през Одрин и Кавала, до Солун и Охрид. Твоята слава се носи от водите на Дунава през Търновград, до Бяло море. Как го правиш?
– Почитаеми, Екзър, моите предци ми завещаха едно просто правило, което спазвам винаги когато започна да търгувам –
ПРАВИЛОТО НА ТРИТЕ МРАМОРНИ КАМЪКА
– Прости ме, Златане, но това не ми говори нищо, можеш ли да ми разтълкуваш мъдростта на тези слова – помолих аз майстора.
– Моят баща ми е завещал три мраморни камъка – три каменни топки, с идеално гладка и обла повърхност и с еднакви размери. Той пък ги е получил от неговия баща и така от много години насам баща ги предава на сина. Едната топка е от бял мрамор, другата от червен, а третата от черен мрамор. Заедно с тях има и един мраморен съд. Този съд е необикновен – в него могат да се сложат само две от мраморните топки, а за третата място няма.
Всяка от топките има своя смисъл. Топката от червен мрамор означава ЦЕНАТА, която клиентът плаща, топката от бял мрамор означава ВРЕМЕТО, за което мога да изработя предмета, който клиентът иска, а топката от черен мрамор е КАЧЕСТВОТО, с което мога да го изработя. Аз съм открит с моите клиенти и когато започнем да се пазарим, аз винаги вадя моите мраморни топки и убеждавам лесно клиентите си.
Ако хората сложат в съда топките на цената и качеството, тази на времето ще остане извън него; т.е. ако искат ниска цена и добро качество – ще трябва да чакат да го направим когато имаме време, след като изпълним поръчките на другите клиенти, които плащат повече пари.
Ако купувачите сложат в съда топките на качеството и времето, тази на цената ще остане извън съда; т.е. ако те искат добро качество и за кратко време – ще трябва да платят по-висока цена за това.
Ако клиентът сложи в съда топките на цената и времето, тази на качеството ще остане извън него; т.е. ако той иска добра цена и за кратко време – ще трябва да се съгласи да купи по-ниско качество.
Така всеки клиент сам си прави сметката коя от трите топки е готов да загуби и сам поставя в съда онези, които са важни за него. Аз пък не си губя времето да обяснявам много и най-важното, правя това, което ми се отплаща най-добре. Така всички сме доволни – и клиентите и аз. Затова много търговци от Балканите ме търсят защото знаят, че с мен се работи лесно. Това е моят начин да продавам добре своя мрамор!
– Ето това беше урокът, който научих преди години от моя приятел – Майстор Златан, – казал Екзър. – До ден днешен винаги използвам този полезен съвет и когато започна да продавам, аз също вадя моите три мраморни топки. Ето ги!
Екзър протегнал ръка, в която имало три мраморни топчета големи колкото смокини и децата в миг се струпали около него с молба да ги докоснат и разгледат.
Старият търговец с усмихнато лице отпил глътка от ароматния чай, поел глътка въздух от ухаещия жасмин и оставил децата да го отрупват с умни въпроси.
ще се постарая да намеря за себе си златната среда-оня баланс, който ще запази и трите топки в съда, без да се лишавам от нито едната.Нужни са ми всичките
Здравейте, искам и аз да напиша нещо по темата:
Зле ли Ви е? Не знаете как да продължавате по-нататък?
Струва Ви се, че животът Ви е свършил? Ще Ви разкажа една приказка.
Отдавна, много отдавна, в един процъфтяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка изминала година му носила все повече и повече печалба. Родил му се син, дългоочакван наследник на все по-увеличаващото се богатство. Хората в града уважавали търговеца, понеже цялото си богатство той спечелил с честна търговия, а не с измама. Градските бедняци и болните хора в града се молели за него, тъй като той правел щедри пожертвования за тяхното лечение и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и здраво момче, не бил нито мързелив, нито разглезен. За радост на своя баща се превърнал в красив и образован юноша, който не се срамувал от никаква работа. В града всички казвали, че по ум, доброта, честност и справедливост той по нищо не отстъпва на баща си.
Веднъж търговецът повикал сина си и му казал, че иска да събере голям керван с техните стоки и да тръгне през голямата пустиня, за да проправи нови пътища за керваните, да стигне до нови, непознати земи. Синът се съгласил с радост да съпровожда баща си в това пътешествие. Много скоро те тръгнали на път. След няколко дни търговецът се обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. “В пустинята има много дръзки хора, а нашият керван е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката поравно, има надежда, че поне един от нас ще стигне до нови, богати земи.”
Послушният син се съгласил с мъдрите думи на баща си, получил своята част от стоки и камили и скоро стигнал до нови, цветущи земи, където започнал да търгува също толкова честно, както и баща му, с което прославил името си, оженил се за дъщерята на владетеля на тази земя и след неговата смърт поел щастливо управлението й.
В едно прекрасно утро в покоите на младия владетел влязъл един слуга, който всеки ден бил длъжен да докладва на своя господар за всички малки и големи събития, станали отвъд стените на двореца. Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в градските бани. Разказал как днес в банята дошъл да се измие странстващ беден чужденец, и в момента, когато се къпел, му откраднали дрехите. Той обаче вместо да заплаче, започнал да се смее, въпреки че изобщо нямал вид на малоумен. Младият владетел заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било неговото учудване и каква радост изпълнила сърцето му, когато в ограбения чужденец познал своя, загубен завинаги, както той си мислел, баща.
Ето какво му разкрил не по-малко щастливият му баща: “По онова време, когато ние живеехме в нашия град, аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което дори не съм мечтал: имах богатство и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този момент нататък моят живот ще трябва да започне да се променя към по-лошо. Затова събрах голям керван с всички наши стоки и тръгнахме с теб към нови земи. Затова и разделих аз нашия керван и те пратих да вървиш самостоятелно по своя път. На следващия ден след като ти потегли в пустинята със своя керван, нас ни нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, само аз по чудо се спасих и тръгнах да бродя сам по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати страни и градове, но щастието и късметът вече не бяха с мен. Никъде не можах да постигна успех, макар че полагах за това всички усилия. До момента, в който пристигнах в твоя град, единственото, което ми беше останало, освен живота, бяха моите бедняшки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня. Тогава започнах да се смея. Разбрах, че съм загубил последното, а това означаваше, че пак всичко ще се променя и… ме доведоха при тебе!”
Стана ли Ви по-леко? Нали не мислите, че животът е свършил?
Сега разбирате ли, че в живота има толкова много – прекрасно и уродливо,
тъжно и смешно, скръб и радост, раздяла и любов,
че да се преживее всичко това… Просто няма, няма нищо по-интересно!!!
Успешен ден!!!
инж. Казакова
Успешен ден!!!
инж. Казакова
Още няколко интересни примера, илюстрирани на принципа “избери две от трите”:
http://en.wikipedia.org/wiki/Project_triangle#Example
Dobre napisano , razbiraemo i iasno. Za poreden pat izpitah zadovolstvo ot procetenoto , kakto kazvat starite hora AFERIM.
Otvaryam stranicata s udovolstvie,zashtoto prochetenoto budi razmisal!
Много ми хареса ! Благодаря и на инж.Казакова
Kolko prosti neshta, a kolko mnogo znachat….