Автор: Георги Тодоров

Приказка за ловеца на соколи Джазер и пустинните камъни

Под една дебела сянка във Финиковата градина на Султанския дворец седял мъдрият Екзър и разговарял с младите ученици от търговското училище на Изтока. Екзър обгръщал с грижи и внимание всички бъдещи търговци на империята.

– Екзър, разкажи ни някоя интересна история! Разкажи ни за някой виден търговец! –  знаейки за неговите умения на разказвач, юношите очаквали с нетърпение всяка нова история.

– Молим те, Екзър, разкажи ни някоя хубава история!

– Е добре, добре! – смеел се от сърце старият търговец.-  Ще ви разкажа историята за пустинния ловец на соколи.

Когато бях млад, Султанът ме натовари със задачата да му намеря сокол, с който да ходи на лов в пустинята. Разпитах на много места и разговарях с много търговци, но всички бяха на едно мнение – всички ми препоръчваха само едно. Да навляза на десет нощи време навътре в сърцевината на пустинята и да намеря Джазер – ловец и дресьор на пустинни соколи. Така и сторих. Намерих керван с отпочинали камили и опитен водач и се отправих на пътешествие да търся ловеца на соколи. Водачът на кервана се оказа много добър човек, който познаваше тайните на пясъците и разбираше ветровития шепот на пустинята. Така той ме отведе до мястото, където пътят се разделяше и от където аз продължих сам да търся славния дресьор. След още един ден под знойните лъчи на Сахара стигнах до Белия хълм – домът на Джазер. Домът му беше разположен високо върху пустинния хълм, от където погледът можеше да се простре надалече и навътре в пустинята и да види всяка жива твар, движеща се между пясъчните дюни.  Докато приближавах по правия път в подножието върху хълма се появи човек, облечен целият в бели одежди, който внимателно ме наблюдаваше отгоре.

Когато изкачих върха и застанах пред гордата осанка на Джазер, вместо да ме поздрави, той направо започна да ми предлага:

– Мога да ти предложа Сокол-Вестител, който ще те предупреждава за всяко живо същество в пустинята; имам и Сокол – Ловец, с който да ловуваш в пясъчното море; мога да ти предложа и Сокол- Хранител, който може да открие и да донесе вода в човката си от най-далечните дюни; предлагам също и Сокол-Търсач, който може да намери всеки изгубен керван или камила в пустинята! Избирай!

Аз останах поразен. Не бях проговорил нито една дума. Той не знаеше нито кой съм, нито откъде съм, не беше разбрал нищо за мен, а ми предлагаше да купя. Това ме подразни и му отговорих троснато:

– Как можеш да ми предалагаш да купя нещо, като не знаеш какво търся и дали въобще съм решил да купувам?

– А ти откъде си сигурен, че не зная какво търсиш и дали си решил да купуваш?

– А знеш ли? – отговорх аз с още по-голямо раздразнение.

– Разбира се че знам, иначе бих ли си губил времето да разговарям с теб?

Бях толкова поразен, че не ми оставаше нищо друго, освен да се опитам да проверя истина ли бе това, което казва. Затова го предизвиках:

– Тогава ми кажи от какво имам нужа. Ако познаеш ще купя два сокола вместо един.

– Не ! Ако позная ще купиш четири, съгласен ли си?

– Разбира се, че съм съгласен. Ти да не си пророк или гадател, че да познеш?! – аз бях абсолютно сигурен, че Джазер ще загуби облога. Години по-късно разбрах, че когато двама души се обзаложат, единият от тях е хитрец, а другият глупак. В срещата ми с Джазер, той беше хитрецът, а аз глупакът.

– Ех, момко, момко, младостта заслепява очите ти и спира реката на разума. Докато вървеше по правия път в подножието на хълма аз те изучавах и когато стигна самия хълм, ти вече беше прочетена книга за мен.

– Така ли, Джазер? …. И защо мислиш така?

– Защото всяко решение за покупка се състои от четири пустинни камъка: Първият е камъкът на действието. Решението за покупка! То се разбира като се зададе въпросът „Трябва ли сега да бъде купено нещо?” Като гледам провизиите с храна и вода върху камилата, не ми се вярва да си тръгнал на разходка из пустинята. Изводът е, че си решил твърдо да купиш сега! Вторият елемент е камъкът на Извора, т.е. „От кого да го купим”. И тъй като около мен няма жива душа на поне 5 нощи време в пустинята, не ми се вярва да си минал случайно покрай Белия хълм. Ти си решил да купуваш от мен. И това е сигурно. Третото нещо, драги момко, е камъкът на възможностите, т.е. „Има ли достатъчно възможности да го купим, имаме ли нужните пари или злато”. Като гледам златните шевици и бродериите от мъниста по тюрпановите чехли, с които си дошъл, пръстените по ръцете ти и копринените воали около врата ти разбирам, че си човек от свитата на Султана. Затова съм сигурен, че имаш и достатъчно пари. И накрая, млади приятелю, четвъртият камък е камъкът на Посоката, т.е. „Какъв вид стока точно искам да купя?”. И понеже познавам ежедневието на Султана съм сигурен, че няма нужда от Сокол-Хранител, защото с него винаги е свитата му, която се грижи да има свежа храна и прясна вода. Той няма нужда и от Сокол-Търсач, защото с него винаги има по няколко обучени слуги, които познават пустинята като дланта си. Султанът няма нужда и от Сокол-Вестител, защото когато е извън двореца около него винаги има няколко обучени вестоносци, които го предупреждават за възможни опасности.  Следователно, ако ти си тук с решението да купиш Сокол от мен и имаш златните монети, то на теб ти трябва Сокол- Ловец за Султана, с който да излиза на лов в пустинята.

И понеже аз продавам четири вида дресирани соколи, би било неправилно да ти предложа само онова, от което ти  имаш нужда. Ето защо те посрещнах с предложението за всеки вид соколи.

И така както обясняваше, Джазер внезапно млъкна и зачака. Гледаше ме в очите и чакаше. Разбира се, аз бях изумен от всичко казано и известно време стоях и също мълчах.

След като се окопитих му признах, че Султанът иска сокол за лов и че всичко, което той каза е абсолтно вярно. Аз платих четири сокола на Джазер и си тръгнах обратно към Султанския град. От тогава винаги помня заръката на Джазер за четирите пустинни камъка.