Приказка за Херат и глинените гърнета

Дълбоко в сърцето на Града на пустинните рози,  живял един майстор на глинени гърнета. Казвал се Херат и бил най-знатният грънчар на Ориента.  От всички краища на пустинята идвали търговци и занаятчии или заможни, или по-обикновени хора, за да си купят от него красиво изработени глинени гърнета, вази, паници, купи – всичко, което можели да изваят неговите златни ръце от глина.

Всеки от клиентите бил капризен, но Херат успявал да задоволи и най-големите капризи, така че клиентът да остане доволен. Славата му се разнесла толкова, че достигнала и до Султанския град.

Един ден Екзър, най-знатния търговец на Изтока, на който Султанът заръчал изрично да следи и подпомага развитието на всички трудолюбиви занаятчии, майстори и търговци на Империята, решил да посети работилницата на Херат и да провери как вървят делата му.

Още не пристъпил прага на неговата работилница, го посрещнал самият Майстор Херат:

–          Добре дошъл почитаеми, Екзър! Благодарни сме, че ни удостои с присъствието си! На какво дължим тази чест?

–          Добре заварил, Майсторе! Нека мирът и хармонията да са спътници на твоя дом и благополучие да царува в тоята работилница! Славата на твоите златни ръце и техните рожби – красивите гърнета, се шири навред по цялата Пустиня. Ето защо Султанът ме изпрати да те попитам дали се наемаш да изваеш за него от твоите майсторски направени съдове, за да му радват очите и сърцето в новата му шатра в „Оазиса на пустинните камъни“, където смята да прекара лятото на прохлада!

Херат не отговорил на въпроса на Екзър. Благодарил още веднъж и поканил госта да разгледа готовите гърнета в специално отделената за това стая.

–          Браво, Херате! Ей това е майсторлък! Е, какво решаваш? Ще изработиш ли от твоите глинени перли за Перлата на Изтока?

–          Разбира се, Екзър! За мен ще бъде велика чест да направя Султана щастлив! – с готовност отговорил Херат. Спокоен съм за моите гърнета, защото знам колко са качествени и с каква любов ги изработвам. Султанът ще остане доволен. Сигурен съм!

–          Благодаря ти, Майсторе, но Султанът има едно условие! Всяко гърне, за което ти плати, да бъде избрано между 10 подобни, а той иска да купи поне 100. За сметка на това ще ти плати по 10 жълтици за гърне, а не по 5, колкото струват. Дали си готов да изработиш 1000 гърнета, а да продадеш само 100 от тях?

Херат дълго премислял всяка дума от предложението на Екзър и накрая отсякъл:

–          Да, почитаеми, Екзър! Готов съм! Предай на Султана, че след 1 месец в двореца ще бъдат изпратени 100 различни вида гърнета, от всяко по 10, общо 1000. Нека си избере тези, които му харесват, останалите ще си прибера обратно!

Екзър поклатил глава  доволен от отговора на Майстора, усмихнал се широко, прегърнал го приятелски и му казал:

–          Майсторе, ти си човек със здрав разум и пъргава мисъл! Не е лесно да се намери решение на такова предложение, но щом се съгласяваш, значи знаеш какво ще направиш с останалите 900 гърнета? Така ли е?

–          Да, Почитаеми, решението не е лесно! Ако бях млад и неопитен, може би щях да откажа, но след толкова години в работилницата и по пазарите съм разбрал доста истини не само за глината и огъня, а и за това как трябва да се продават моите гърнета.

–          А би ли споделил с мен тайната на твоя успех? Какво ще правиш останалите 900 гърнета?

Слугите на Херат поканили Екзър в двора на работилницата под красивите цветове на разцъфналия жасмин и поднесли сочни плодове и освежаващи напитки на скъпия гост. Херат запалил красивото си наргиле, поел дълбоко от ароматния му дъх и бавно започнал да обяснява.

–          В моя занаят работя с глина, вода и огън. Останалото е труд и любов към занаята. Всяко глинено гърне ми струва 3 жълтици, за да го изработя. Ако направя 1000 гърнета ще трябва да изкарам поне 3000 жълтици,  за да си върна парите обратно. За същата бройка ще спечеля 5000 жълтици ако не ги продам на Султана, а по пазарите. Ако Султанът ми плати по 10 жълтици за 100 гърнета, значи връщам 1000. Остават да върна още 4000 жълтици. След това ще отида на двата най-големи пазара в Султанския град.  Със 150 гърнета ще вдигна шум из целия град. Ще кажа, че това са останали от гърнетата специално изработени за Султана. Нарочно ще пусна малко от тях, за да събера народа да види  що за гърнета са тези, дето си ги поръчва самият Султан, и нарочно ще сложа цена 7 жълтици, за да могат знатните хора на града да покажат, че са равни по богатство със самия Султан. Така ще върна още 1050 жълтици. За останалите 750 гърнета още първия ден ще обявя, че всеки, който купи от мен гърне за 5 жълтици ще му направя отстъпка за второ, което да купи на 3 жълтици. Така ще продам всичките 750 за 3000 жълтици. Като прибавя и другите, общо стават 5050 жълтици – с 50 повече! Какво да искам повече от това? С тази поръчка, името на Султана не само, че ми изкарва всичките пари, но на всичкото отгоре и ми плаща още 50 жълтици, за да стана още по-известен грънчар в Ориента! От това по-добро – само здраве!

Лицето на Херат се усмихна и очите му грейнаха под дебелата сянка на жасмина, а Екзър ентусиазиран възкликна:

–          Браво, Херате! Поздравявам те не само за уменията ти на грънчар, но и за търговския ти ум. Добре е, че не се страхуваш да търгуваш, не ламтиш за много и си знаеш цената на майстор. Очаквам след един месец гърнетата в двореца на Султана, а аз лично ще се разпоредя за две хубави места на най-хубавите пазари в Султанския град.

The Tale of Herat and the Clay Pots

Deep in the heart of the City of the Desert Rose lived a clay potter. His name was Herat and he was the most skillfull in his craft for the whole orient. From all corners of the desert came traders and craftmen, rich and poor, to buy his beautifully crafted clay pots, vases, bowls – everything that his golden hands could make out of clay.

Each one of the clients had different requirements, but Herat managed to fullfill even the hardet of them so that the client is satisfied. He was so famous that his glory reached the City of Kings.

One day Exer, best trader in the East, given the task by the King himself to observe and help the work of every hardworking craftmen, masters and traders in the Empire, decided to visit Herat’s workshop and see how his profession was.

Still at the doorstep, Exer was welcome by Master Herat himself:

–          Welcome, respected Exer! We are thankfull to be graced with your presence. How did we deserve that honor?

–          Well met, Master! May peace and harmony always be companions in your home and may fortune rule in your workshop! The fame of your golden hands and their children – the beautifull pots – is spread all over the Desert. This is why the King sent me to ask you if whether you want to make for him some of your fine vessels so that they bring joy to his eyes and his heart in his new tent in the “Oasis of the Desert Rock” where he is going to rest in the heat of the summer!

Herat did not answer Exer’s question. He thanked one more and invited his guest to see the ready pots in the special rool.

–          Well done, Herat! You are a master in your craft! So what do you say? Are you going to craft some of your clay pearls for the Pearl of the East?

–          Of course, Exer! It will be a great honor for me to make the King happy! – readily answered Herat. – I am happy with my pots since I know how well-made they are and what love I put in them when I make them. The King will be glad, I am sure!

–          Thank you, Master, but the King has one condition! Every pot He pays for should be chosen among ten similar ones, and he wants to buy at least 100. On the other hand, he will pay 10 coins for every pot instead of the usual 5 they cost. Are you ready to make 1, 000 pots and sell only 100 of them?

Herat thought and thought about Exer’s offer and finaly concluded:

–          Yes, dear Exer! I am ready! You can tell the King that one month from now 1, 000 pots will be delivered to the palace. 100 kinds, 10 of each kind. Let him choose whatever he likes, and I will take the rest back!

Exer shook his head, glad from the Master’s answer, widely smiled, hugged him friendly and said:

–          Master, you are a man of pure reasoning and fast thought! It is not easy to find a solution to such an offer, but if you agreed, that means that you know what to do with the rest 900 pots? Is that right?

–          Yes, wise one, the decision is not easy! If I were young and inexperienced, I would probably refuse, but after so many years in the workshop and on the market I realized quite many truths not only about clay and fire, but for the way my pots should be sold as well.

–          Would you share with me the secret of your success? What are you going to do with the rest 900 pots?

Herat’s servants invited Exer in the backyard of his workshop under the beautiful flowers of the blooming jasmine and offered them delicious juicy fruits and refreshing drinks. Herat ignited his ornamented waterpire, inhaled deeply from its aroma and slowly started explaining.

–          In my profession I work with clay, water and fire. The rest is all hard work and love for the craft. Each pot of clay costs me 3 coins to craft it. If I make 1000 pots I will have to make at least 3000 coins profit so that I receive my money back. For this number of pots sold on the market instead of to the King, I will gain 5000. If the King pays me 10 coins for each of the 100 pots, I will have 1000. There are 4000 coins more to align the profit with that I would’ve had on the market. So I will go to the two largest markets in King City. I will use 150 pots to start a rumor in the whole city. I will say that these are left from the pots produced specially for the King. I will realease few of them on purpose, so that the people gather around and see what kind of pots the King buys, and I will put a price of 7 coins, so that the rich people in the city can show that they are as rich as the King himself. So I will have 1050 more coins. Then, for the remaining 750 pots, I will announce on the first day that everyone that buys a pot from me for 5 coins will receive a discount on a second one that can be bought for 3 coins. So I will sell all of the 750 for 3000 coins. When I add the others, the total coins I will have in the end will be 5050 – 50 coins more than usual! What more can I want? With this offer, the King’s name not only makes all of my money, but on top of all pays me 50 additional coins to become even greater potter in the Orient. It can not go any better than this!

Herat’s face smiled and his eyes shined under the huge shadow from the Jasmine, while Exer exitedly exclaimed:

–          Bravo, Herat! I congratulate you not only for your skills as a potter, but for your trade mind as well. It is good that you are not affraid of traiding, you don’t dream of mountains of gold and you know your price as a Master. I will be expecting the pots in the King’s palace a month from now and I will personally arrange two of the nicest spots on the markets in King’s City for you!