Приказка за Андал и подноса с камъчета

Дълбоко в сърцето на пустинята, където ветровете и слънцето мерили своята сила и мощ, а пясъците танцували вечния танц на огъня, се намирал малкият оазис Карбахал. Той бил известен с чудните си палми, с дълбоките кладенци със студена вода и най-вече със своя голям пазар. В края на всеки месец, когато ветровете и горещините се успокоявали, а пясъците  се отдавали  на сладка отмора,  тук се стичали търговци от всички краища на пустинята, всеки с най-добрата си стока и с надеждата за повече златни монети в джоба.

Оживеният пазар вече бил претъпкан, когато младият търговец Андал дошъл със своите чудно изработени туники от коприна и шифон. Младежът влагал цялата си душа в направата на всяка дреха, на всеки орнамент и на всеки конец. Бил много добър майстор на дрехи, но бил малко известен за много от богатите хора на пустинята. Андал дълго обикалял по пазара, за да намери свободно място за своята сергия. Накрая с много усилия намерил едно малко местенце до „Кладенеца на Айра“.  Независимо, че мястото му било малко, той го харесал, защото тук се стичали много хора и това го обнадеждило, че ще продаде повече от своите красиви туники.

До неговата сергия бил известният търговец на кожени мехове – Зевлар. Той умело приканвал минувачите и още по-умело ги убеждавал да си купят от неговите кожени стоки. Много хора преминавали през пазара и търговията кипяла с пълна сила. Всеки хвалил своята стока и показвал превъзходните й качества. Така неусетно денят свършил и вечерта прегърнала малкия оазис, препълнен с много хора.

Когато тъмнината се спуснала над тежките палми и огньовете на факлите грейнали над всяка шатра, Андал приседнал до своята маса и тъжно навел глава. Цял ден се опитвал да продаде от своите туники, приканвал хората, показвал чудните, красиво изработените дрехи, но никой не посегнал към неговите стоки. Младият търговец разбрал, че да умееш да продадеш красива туника е също толкова трудно, както и да я направиш. И понеже не знаел как да продава, си задавал въпроса, дали да остава за втория ден от пазара.

Старият Зевлар усетил тъгата и тревогите на младия търговец, и затова го поканил да се присъедини към неговата трапеза, на която се събрали търговци и приятели. През целия ден той го наблюдавал как работи, но залисан в работата си, не му останало време да поговори с Андал и да му даде наставления. Ето защо, сега решил да го почерпи с чаша старо вино и да поговори с него.

–   Млади Андале, не се натъжавай! Ти си добър майстор и стоките ти са чудно изработени. В цялата пустиня се броите на пръсти шивачите, които можете да правите такива красиви дрехи. Твоите туники са достойни да бъдат носени от самия султан. Почакай да дойде и утрешният ден. Съдбата ще бъде благосклонна и към теб и ще те дари с много продадени туники и пълна кесия с жълтици.

–    Благодаря ти, почитаеми Зевлар! Твоите думи попиват в душата ми, както водата се пие от жадните пясъци! Ще остана на пазара, но ме мъчи постоянно един въпрос – „Къде бъркам и защо не мога да продам?“

Старият Зевлар напълнил сребърната чаша с вино, подал я на младежа, усмихнал се приятелски и го погледнал в очите. Погледът му бил суров, тежък и продължителен. На Андал му се сторило, че е изминала цяла вечност и в очакване да чуе съвета, припряно попитал:

–   Но къде бъркам, защо не мога да продавам?

След тази младежка наивност, всички търговци и приятели около огъня на Зевлар се разсмели дружно. Тогава един от приятелите на Зевлар, подал на младежа поднос пълен с плодове и му казал:

–  Дете на пустинята, вземи този поднос, остави плодовете на трапезата, иди в края на оазиса и го напълни с малки камъчета. След това го донеси тук.

Андал помислил, че е някаква шега, но достолепието и сериозния поглед на непознатия човек, го накарали да замълчи. Той взел подноса и тръгнал да изпълни заръката.

Когато се върнал отново, веселата дружина от търговци на трапезата на Зевлар, го чакала с нетърпение. Всички се преместили от едната страна на огъня, защото от другата страна били натрупани най-различни съдове – вази, купи, делви, стомни, от глина, сребро и мед с различна големина. Непознатият мъж поканил Андал да седне, обърнал го с гръб към съдовете и сложил пред него подноса с камъчета…

–   Ти си добър в твоя занаят, и имаш чисто сърце и златни ръце, но това, мили момко, не е достатъчно. Ти не познаваш търговията по тези места. Ако искаш да си изкарваш хляба с твоята дарба да шиеш дрехи, трябва да се научиш да познаваш хората, да виждаш душите им, да усещаш желанията им, да разбираш сърцата им, за да им предлагаш точно онова, от което те имат нужда!

–  Но как е възможно да се разберат толкова хора? Тук има хиляди, дошли са хора от цялата пустиня! – попитал Андал.

–  Много просто! Като хвърляш камъчета. Да, точно така, цял ден вместо постоянно да хвалиш твоите туники, трябва да хвърляш камъчета! – казал непознатият търговец.

В този момент цялата дружина около огъня на Зевлар се разсмяла отново с онзи чист и сърдечен мъжки смях, който само пустинните мъже притежавали. Учуденият поглед на Андал и недоумяващото му лице издавали онази младежка наивност и неопитност, която те на младини превъзмогнали и сега с радост се връщали в спомените на тяхната младост.

–  Зад гърба ти има най-различни съдове – метални и глинени, големи и малки! – продължил загадъчният непознат – Не се обръщай назад! Вземи едно камъче и хвърли през гърба си, и ако уцелиш някой от съдовете се опитай да познаеш какъв е.

Андал взел едно малко камъче, хвърлил го през гърба си, без да гледа назад и след миг дочул шума от чукването на камъчето. Помислил малко и казал:

–  Това е глинена делва за вода с широко гърло, защото звука, който издаде от камъчето беше плътен и тежък.

–  Правилно, опитай още веднъж с друго камъче! –подканил го непознатият мъж.

След удара на второто камъче, Андал отговорил:

–   А това е малка метална чаша от сребро, защото чух чист, ясен звън.

–   Точно така, мили момко! Ето, че можеш да разбираш какви са съдовете, дори и да са зад гърба ти и без да ги гледаш. Това е сърцето на търговията. Всеки един от нас, търговците на пустинята, постоянно „хвърля камъчета“, за да разбере душата на човека, застанал пред сергията му. Нашите камъчета са въпросите. Всеки един от нас има пълна торба с въпроси, и всеки пък, когато застанем зад сергията, ние хвърляме камъчета, т.е. задаваме въпроси, с които по-лесно и по-бързо да разберем кой стои пред нас, какво желае, от какво има нужда и с колко пари е в джоба. Така лесно и най-важното, почти винаги успяваме да продадем онова, от което човека има най-много нужда. Ти не хвърляш камъчета, а се опитваш да продаваш на всеки човек на пазара по един и същ начин. Ако разбереш, че жената срещу теб се смята за красива, трябва да й кажеш колко красива я прави туниката ти, ако разбереш,  че старият мъж срещу теб е влюбен в младата си жена, трябва да му кажеш колко много ще го уважава жена му за този избор, ако разбереш, че минувачът срещу теб е водач на кервани през пустинята, трябва да му кажеш колко добре ще го пази туниката ти от палещите лъчи на пустинното слънце. Но, за да знаеш какво да кажеш на всеки един отделно, трябва да разбереш какъв звук издава душата му, а за това служат камъчетата – нашите въпроси.

Младият търговец на туники, с грейнало лице скочил, взел подноса, напъхал всички съдове в един чувал и хукнал към края на оазиса.

Зевлар, учуден от припряността на младежа, го настигнал с въпрос:

–  Къде хукна, защо събра всички съдове?

–    Тази нощ ще спя в края на оазиса и ще се уча да хвърлям камъчета, за да познавам съдовете, а утре ще „хвърлям камъчета“ на пазара, за да се науча на познавам хората.

Дружината приятели около огъня на Зевлар се разсмяла още по-силно и от сърце, радвайки се на младежката  жар на Андал. А старият Зевлар се обърнал към непознатия мъж, поклонил се и с уважение казал:

–   Почитаеми Екзър, благодаря ти, че така сърцато се грижиш за търговците на пустинята. Този младеж,  днес с твоя помощ откри една от тайните на търговията. Ела да се повеселим и да усетим сладостта на това прекрасно вино!

В оазиса Карбахал огньовете на факлите дълго горяли тази нощ, а някъде далеко, в единия му край, до ранна утрин се чували различни звуци от удари върху глина, сребро и мед.