ТЪРГОВСКИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ – ДИНОЗАВЪРЪТ на новата епоха! – част 2
За да видите уводната част на статията, моля натиснете тук.
За да видите първа част на статията, моля натиснете тук.
2 част
СЛЕДСТВИЕТО
Новият ДИНО – биологичен вид на модерната дистрибуция
И така се роди той …… НОВИЯТ БИОЛОГИЧЕН ВИД – този малък ембрион, по ирония на съдбата попадна във възможно най-подходящия за своето развитие инкубатор – десетилетието на възхода на търговията и дистрибуцията на стоки – от началото на новото хилядолетие до началото на кризата…
ИНКУБАТОРЪТ
От началото на новия век, дистрибуцията в България тръгна нагоре:
- Създадоха се много представителства на световно известни производители и марки
- Много български фирми започнаха да внасят стоки от цял свят
- Някой от тях спечелиха официални права за внос и дистрибуция в страната
- Националните дистрибуторски фирми излязоха на преден план
- Някой от регионалните търговци на едро израстнаха и се превърнаха в локални дистрибутори
- Почти всички складове на едро от пасивен модел на продажба (да чакат клиентите в складовете си) преминаха към активен тип дистрибуция (да продават на място в обекта на всеки клиент)
- Търговските отдели се технологизираха – появиха се мобилните устройства за продажба – Visor, Palm, Hand help и т.н.
- Навлезе търговският инструментариум като средство за увеличаване на производителността – всички търговски представители се качиха в нови коли, разполагаха с мобилни апарати, някой от тях даже събираха заявките си с лаптопи.
- Интернет навлезе в организационните модели на търговията и немалко фирми започнаха да изпращат заявки за изпълнение до своите складове веднага след продажбата (след излизането на търговския агент от магазина). Това помогна да се оптимизрат срокове на доставка, да се разпредели работата в складово-оперативните звена, да се намалят грешките в изпълението на заявките и т.н., и т.н.
- Производители и вносители откриха силата на “sales force” машината и отвориха кесиите, т.е. маркетинговите си бюджети и започнаха да активират промоции, активности, фокуси, таргети и т.н. термини от бранша с една единствена цел – увеличаване на продажбите и по-голям пазарен дял.
- Самите работодатели отвориха по-мотивиращи бонусни схеми, вдигнаха доходността и създадоха условия за работа, каквито само преди 5-10 години бяха немислими за възможни за предходната генерация Диновци.
- Потреблението на бързо-оборотни стоки растеше от година на година. Потребителите се развиваха като купувачи и консуматори, и за по-малко от 10 години израстнаха от ниския ценови клас продукти до премиалните класове, за някой категории.
Казано накратко – търговията вървеше, бизнесът се разрастваше, фирмите се развиваха и инвестираха. Спортната атмосфера опияняваше всички и хоризонтите изглеждаха „на една ръка разстояние“. Цареше атмосфера на завоевателен поход, а в някой фирми хората даже си повярваха, че са на „кръстоносен поход“. Най-обичаните и най-спряганите думи бяха – цели, оборот, обем, нумерична дистрибуция, изпълнение, индекси и т.н. На фирмата и трябва нов район – няма проблем, назначаваме нов човек. На фирмата й трябват повече клиенти – няма проблем, назначаваме нов човек. Въвеждаме нови продукти – няма проблем, наемаме нови агенти. Правим промоции – няма проблем – вземаме нови хора. Отваряме сезонни продажби – няма проблем, наемаме нови хора.
Търговските отдели се разрастваха с месеци, не с години…
Ето в такава инкубационна среда попадна ембрионът на новия Дино. Току що слязъл от студентската скамейка, или навършил пълнолетие, Дино видя страхотна перспектива – да ходи облечен с ризка и панталонки, да кара нова кола (нищо, че е двувратка или „кучкарник“), да си има служебен телефон (че даже и без лимит), цял ден да се среща с хора, и на всичкото отгоре – за това да му плащат много добри пари. И ако това не е инкубатор – здраве му кажи!
Като прибавим и факта, че цялата държава изпадна в остър глад за работна ръка, Дино много бързо осъзна колко важна фигура е в модерната дистрибуция – той повярва, че е новият фактор на съвременния пазар. И както става в истинските приказки – Дино си навири носа! Реши, че парите са му малко, че новата му кола не му отива, че той заслужава повишение, че бизнесът се крепи на него и още куп, куп самозаблуди, но резултатът от тях беше факт – започна втората голяма вълна на Дино-миграцията. Смяната на фирми и позиции стана въпрос на професионално поведение. Ако след една година Дино не смени фирмата, значи нещо му има, значи нещо не е наред с този индивид. Работодателите, в стремежа си да развиват бизнеса инвестираха трескаво! Инвестираха в материални активи – коли, бусове, сгради, халета, съоръжения. Инвестираха в технологии – устройства, софтуери, системи за управление на продажбите и клиентите. Инвестираха в архитектурата и организацията на самите структури – офиси, поделения, отдели, субординационни нива, репортинг системи. И в тази си трескава дейност, те правиха компромис след компромис с Дино и всичките му събратя. Назначаваха хора без никакви качества за тази професия, търпяха техните капризи, примиряваха се с ниското ниво на професионализъм и най-важното пропуснаха да инвестират в самия него – в Дино – в новия биологичен вид, който току що се беше появил като новата генерация на професионалистите.
И така си преживяваше Дино, ден след ден до …….
ГОЛЕМИЯТ СБЛЪСЪК
Кризата дойде и помете розовото ежедневие на Дино във всичките аспекти и разновидности. Потреблението намаля, хората преминаха към консумация на по-малко или на по-евтини продукти. Оборотите на магазините намаляха (за някой категории драстично), и те от своя страна започнаха да намаляват поръчки. Доста от тях спряха да зареждат не малка част от досегашния асортимент. Дистрибуцията бързо достигна своето ниво на нерентабилност. Някой от клиентите и/или маршрутите на Дино се превърнаха в неефективни за него. Горивата продължаваха да растат, а доходите му продължиха да намаляват. Работният ден се увеличи, че даже и събота и неделя се включиха. И така, лека-полека Дино попадна в другия полюс на дистрибуционната картинка. От розово безгрижие и методично сервизиране на района, съчетано с дневни кафенца и раздумки с колеги и познати по маршрута, той бе избутан в една мрачна обстановка, в която от едната страна шефовете му повтарят „НЯМА ОБОРОТ“ , а от другата страна клиентите му реват – „НЯМА КЛИЕНТИ“. А той трябва да продава. Представяте ли си, какво му се наложи да прави сега – ДА ПРОДАВА!
Досега разнасяше каталози! Сега му се налага да прави търговски презентации! Важното бе да вземе заявка. Сега ще трябва да се грижи и за стоката по рафтовете, ако иска да се ротира. Досега му се обаждаха нови клиенти, взели телефона от общ познат! Сега ще трябва сам да си ги търси! Досега нямаше проблем с нафтата или бензина! Сега ще трябва да ходи и пеш от време на време, а освен това и не може да си ходи с нея в събота и неделя при родителите! Досега събираше заявки, голяма част, от които даже и по телефона! А сега ще трябва да обикаля обект след обект и да се пазари като цигане за всеки артикул, и за всяка бройка от заявката. ДОСЕГА! АМИ СЕГА?
Досега беше лесното! Сега Дино разбра, че идва трудното! Пазарът вече не беше същият, клиентите се промениха, много от тях си разбраха грешките и магазините започнаха да стават все по-трудни крепости, а търговците на дребно все по-взискателни и все по-капризни. Производителите и вносителите станаха все по строги и с по-високи цели.
ДНК АНАЛИЗ
Нивото на компетентност на Дино не бе подготвено за такива търговски казуси. Дино разбираше от въвеждане на продукти (защото често бе стимулиран за това), но не знаеше как да управлява тяхната обръщаемост. Дино знаеше как да продава с промоция, но хал хабер си нямаше как се инвестират промоционални бюджети и как да прецени в кой обект какъв тип промоция е най-подходящата. Дино умееше да дава стока, но идея си нямаше как да контролира плащанията на клиентите и да си събира парите навреме. Дино познаваше продуктите си префектно, но не познаваше нуждите и спецификите на бизнеса на своите клиенти. Дино разбираше от „продажби“ (в смисъл на „предлагане“), но нищо не разбираше от “търговия” (в смисъл на „продажби“). Казано накратко – Дино лъсна с цялата си некомпетентност в условията на един труден и сложен пазар и още по-трудни и сложни клиенти в него.
Масовият стил на работа до момента вече не вършеше работа. На Дино вече му се наложи да осмисли с кои клиенти си струва (и колко) и с кои клиенти не си струва (и до кога) да работи. Дино си направи равносметка, че има голяма разлика между „продуктовия разказ“ (това да разкажеш на клиента си колко е велик твоят продукт) и „ефективната търговска презентация“, която да въвлече клиента в покупка. Дино се оказа неподготвен за куп възражения на клиента като – нямам клиенти, оборотът е слаб, имам си достатъчно стока и т.н., и т.н. Дино даже разбра, че не може да си направи елементарната сметка каква е загубата на магазина от стоков дефицит (липса на стока), така че да може да регулира наличностите. На всичкото отгоре, когато клиентът му каже:“ искам 5 бройки“, а Дино вижда, че има нужда от 10, той не знае как да го убеди и да се аргументира: „защо му трябват 10, а не 5“. Да не говорим пък за случаите, в които Дино трябва да си калкулира критичните точки на рентабилност преди промоция или ниво на възвръщаемост на инвестираните пари след промоция.
Тогава Дино и неговите събратя седнаха и си направиха пълна равносметка какво знаят и какво изисква от тях пазарът, което те не знаят. Описаха всичко това на лист хартия и го нарекоха „ДИНО-ДЕФИЦИТИ“…
……. очаквайте продължението в 3 част.
Посетете нашия практически семинар:
ТЪРГОВСКИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ – ПОТЕНЦИАЛЪТ НА МОДЕРНАТА ДИСТРИБУЦИЯ!
Семинарът ще се проведе на 20.05.2011г /петък/ от 9.00ч до 16.00ч в гр. София
За повече информация, моля натиснете тук.
SALES REPRESENTATIVE – DINOSAUR of The New Era – Part 2
For introduction to the article, please click here.
For part 1 of the article, please click here.
Part 2
THE CONSEQUENCE
The New DINO – a new biological species in modern distribution
And so he was born…THE NEW BIOLOGICAL SPECIES – this small embrio ironically happened upon the best for his development incubator – the decade of the rise of distribution of goods – from the beginning of the new century to the beginning of the crisis…
THE INCUBATOR
Since the beginning of the new century the distribution in Bulgatia started rising:
- A lot of representation agencies of worldwide famous manufacturers and brands were created
- Many Bulgatian companies started importing goods from all over the world
- Some of them got official rights for import and distribution across the country
- The national distributor companies emerged on stage
- Some of the regional traders grew and expanded to local distributors
- Almost all store houses from passive type of selling (waiting the clients in their houses) turned into active type of distribution (selling on the spot for every client
- Trade departments developed in technology – new mobile devices for trading were introduced – Visor, Palm, Hand help, etc.
- A new trader’s toolkit was introduced as an instrument for increasing the capacity of manufacturing – all trade representatives got into new cars, owned mobile devices, some of them gathered applications with laptops.
- Internet stepped into organizational models in retailing and many companies started processing applications for execution to their storehouses right after the sale (after the trade agent walks out of the store). This helped for optimizaton the deadlines for delivery, equaly dividing the work in storehouse-operational niches, decrease the mistakes in execution of applications, etc. etc.
- Manufacturers and importers discovered the power of the “sales force” machine and opened their wallets, aka. their marketing budgets and started activating promotions, activities, focuses, targets and etc. trend termines with one simple goal – increasing the sales and higher market share.
- The employers established more motivating bonus schemes, raised the profitability and created working conditions which could have been considered unthinkable 5-10 years before for the previous generations od Dinos.
- The consumption of FMCGs proceeded increasing every year. Users developed as purchasers and consumers and in less then 10 years grew from the low price class products to products from premium classes in some categories.
Long story short – trading was successful, business expanded, companies developed and invested. The sports atmosphere tempted everyone and horizons looked as “one foot away.” The atmosphere of conquering approach was dominant and in some companies people even believed that they are on a “crussade.” The most beloved and most used words were “goals, turnover, volume, numerical distribution, execution, indexes,” etc. If the company needs a new region, that’s O.K. – we hire a new employee. The company needs more clients, that’s O.K. – we hire a new employee. We introduce new products, that’s O.K. – we hire new agents. We conduct promotions, that’s O.K. – we hire new people. We open seasonal sales, thats O.K. – we hire new people…
Trade departments grew for months, not years…
And this was the incubational environment of the embrio of the new Dino. Still war from the baking oven, barelly an adult, Dino saw a great percpective – to walk around dressed in a nice shirt and pants, to drive a new car (no matter if it’s a “two-door” or a “dog-carrier”), to possess an officiary phone (which is even without a limit), to meet people all day long, and on top, to be paid a good deal of money. And if this was not an incubator, what other was!
Given the fact that the country was in a high demand for working hand, Dino quickly realized how important modern distribution was – he believed that the new factor was the modern market. And, as in other fairytales, Dino became more and more complacent! He decided that he does not receive enough money, that his new car does not suit him, that he deserves a promotion, that the whole business depends on him and more and more ignorant self-deceptions, from which the result became a fact – the second wave of Dino-migration occured. The changes in companies and positions became a matter of professional behavior. If a Dino did not change his working place for a whole year, then something was wrong with him. The employers, in their desire to develop their business, invested as crazy! They invested in material actives – cars, busses, facilities, halls, installations. They invested in technologies – devices, software, systems for management of sales and clients. They invested in architecture and organizations of the structures themselves – offices, divisions, departments, subordinate levels, reporting systems. And in this feverish activity they compromised with Dino and all of his brothers. They used to hire people with no qualities for a particular occupation, they tickled their whims, they agreed with the low level of professionalism, and most of all, they did not invest in HIM – Dino – the new biological species, who hust appeared to be the new professional generation.
And so Dino lived, day after day, up until…
“THE CLASH OF THE TITANS”
The crisis stormed in and distinguished Dino’s pink everyday life in all of its aspects and varieties. Consumption decreased, people came back to consumption of less in both quality and quantity products. The turnover of stores decreased (drastically for some categories) and they, in return, started decreasing demans. Many of them stopped working with a large part of their previous assortment. Distribution quickly reached its level of unprofitability. Some of the clients and/or routes Dino used to have turned uneffective for him. Fuels continued increasing, and his income kept decreasing. The working day expanded, and sometimes continues over the weekend. And so, slowly but inevitably, Dino moved to the other side ot the distributional picture. From pink ignorance and a routine of serving the region, mixed with having coffies and nice conversations with colleagues and friends on the route, he was pushed into a dark desolate cage in which from one side there were his bosses yelling “NOT ENOUGH PROFITABILITY” and on the other his clients yelling “NOT ENOUGH CLIENTS.” And he had to sell. Can you imagine what he had to do?! SELL!!
He used to hand catalog around! Now he was forced to do trade presentations! The important thing was to receive the application. A lot of new prospects that had acquired his phone from a common friend used to call him before, but now he had to look for them on his own! Up until now he did not have any problems with diesel or gasoline. Now he had to walk from time to time and he could surely not go to his parents with the car for the weekend. He used to take applications on the phone, and now he had to visit store after store and desperatly negotiate for every item, for every single order from the application. UP UNTIL NOW! HOW ABOUT NOW?
Up until now was easy. Dino realized that now came the hard part! The market was no longer the same, clients changed, many of them realized their mistakes and stores grew more and more difficult to conquer, like a fortress. Retailers became stricter and whimsy. Manufacturers became rigorous and more demanding.
DNA ANALYSIS
The level of competency of Dino’s skills had not prepared him for such problems. Dino knew a thing or two about introduction of products (because he was often stimulated for this) but did not know how to manage their turnover. He knew how to sell with promotions, but he had no idea how to invest promotional budgets and how to determine what type of promotion was the best for a particular object. He knew how to give stock, but did not know how to control the payments of his clients and gather the money on time. Dino knew his products perfectly but did not know the needs and specifications of his clients’ business. He knew his way around in sales (in terms of “offering”) but did not know a thing about trade (in terms of “selling”). In short, Dino appeared in his highest form of incompetence in the conditions of a difficult and complicated market and even more difficult clients in it.
The most common working style up to date did not work anymore. Dino was forced to think which clients were worth the effort (and how much of it) and wich were not (and until when). He realized that there was a huge difference between the “product story” (telling the client a story about how great the product is) and “effective trade presentation” (which now engages the client into a purchase). He turned out unprepared for a plethora of objections from clients like “I do not have clients,” “The turnover is weak,” “I have enough goods right now,” etc. He even understood that he could not do a simple calculation of what the losses of the store were from stock defficit (lack of stock), so he could regulate the availabilities. On top of all, when a client said that he wants 5 pieces of a particular stock, and Dino noticed that he needed 10, he did not know how to convince him with an argument that he needs 10 instead of 5. Not to mention the cases where Dino had to calculate the critical points of profitability before a promotion or level of turnover of invested money after promotions.
Then Dino and his brothers sat down and thought over everything they knew and everything the market needed but they did not knew. They wrote it all down on a piece of paper and named it “DINO-DEFFICITS”…
…to be continued in Part 3…
Visit our practical workshop:
THE SALES REPRESENTATIVE – THE POTENTIAL OF MODERN DISTRIBUTION!
The workshop will take place on the 20th of May 2011 (Friday) from 9 AM to 4 PM in Sofia
For more information please click here.
Оставете коментар