Автор: Георги Тодоров

Заръките на търговците на персийски килими

Много вода изтече от времето когато в Султанския град бе пристигнал известният търговец Екзър. Доста истории беше разказал и още толкова беше направил да се случат. На много хора помогна и много на него помогнаха. Имаше обаче, една история, която той беше загатнал, но все отлагаше или избягваше да разкаже. Историята за търговците на персийски килими.

И ето в един слънчев ден при него се явиха младите ученици от търговската школа на „Пустинния камък” и го помолиха да им разкаже историята за килимарите на Ориента. Екзър с радост се предаде пред младежкия порив на юношите, наля си чаша ароматен чай, настани се удобно в плетения си стол и започна своя разказ …

– Когато бях малко момче, моят баща ме изпрати за няколко месеца да уча търговия при най-известните търговци в Ориента – търговците на персийски килими.  Заръката на моя баща беше проста – „трябва да научиш как тези търговци предлагат своите килими, какви думи говорят, по какъв начин ги казват, и как убеждават хората да си купят килими”.

След като пристигнах при килимарите, те ме приеха с радост, защото при тях рядко пращат млади хора на обучение. Всеки от тях започна да ми дава съвети, да ми показва своите килими и да ми разказва тънкостите на търговията, които беше усвоил.  От всички тези думи и  заръки аз така се обърках, че всичко в главата ми се оплете. През цялото време всички се надпреварваха да разкажат своя начин за убеждаване на купувачите. В края на моето учение, аз ги попитах нещо съвсем просто:

– Всеки от вас твърди, че собственият му начин на продажба е най-добър и полезен за нас търговците.  Вие сте 300 души. Трудно е да запомнят 300 заръки. Затова, кои са 3-те най-добри търговски съвета, които трябва да науча и да отнеса в Султанския град?

Тогава Демир, най-старият от тях, се изправи и каза:

– Едно от трите най-важни неща, които трябва да запомниш е, че не трябва да чакаш, а ти самият да търсиш тези, които да купят. Аз съм най-старият тук, и откакто се помня всички, които продават по нашите земи – викат на висок глас, подканят хората и хвалят стоката си. И за това продават. Ако сам търсиш тези, които да купят, ще спечелиш стократно повече жълтици. Ако чакаш да те намерят, ще стигнеш до просешка тояга.

След него се изправи Казим, най-опитният търговец, и даде следната заръка:

– Трябва винаги да помниш, че „умът пожелава онова, което не вижда, а окото пожелава това, което вижда”. Ето защо твоята стока винаги трябва да е показана по най-хубавия начин, да се вижда отдалече и да грабва окото така, че човек да пожелае да я има.

Накрая проговори Зафер, най-мъдрият от всички търговци. Той бавно се изправи пред своите приятели и им заръча следните неща:

– Моите почитани приятели са абсолютно прави. Това са два от трите най-важни урока, които трябва да отнесеш със себе си в Султанския град.

– А кой е третият, Уважаеми Зафер? – попитах аз.

– Третата заръка е да помниш, че „никой не дава пари за нещо, докато не разбере за какво ги дава”. Затова трябва да можеш да обясняваш за своята стока. Виж как ние разказваме за нашите килими –  за хубостите, за техните цветове, за десените им, за размерите им, за ръцете, които са ги изтъкали, за вълната, която е пресуквана, за животните, които са дали тази вълна. Никой няма да плати и половин пара, докато не разбере каква стока купува и защо я купува. Това е!

Аз отнесох тези заръки в Султанския град, предадох ги на моя баща, а той се засмя, сложи ръка на рамото ми и каза – „Това е твоят подарък! Запомни ги за цял живот”. Тогава не вярвах, но днес вече съм сигурен – тези три заръки ми помагаха много пъти в трудни ситуации и с тях винаги намирах трудния път, когато трябваше да реша как да постъпя.