Нощната прохлада бавно се спускала над Султанския двор, когато Екзър привършвал прочита на стара, древна книга, написана от неговите предци, Учителите на хората от Пустинята. Толкова приятна за четене и с толкова загадъчност, книгата поразила Екзър със силата на мъдростта на словата. Лекия ветрец поклащал тежките листа на смокините в градината на Султанския Дворец, а цветята навред около лехите и дърветата, с готовност разтваряли листенца за да вкусят от вечерната прохлада.
В момент когато Екзър затворил книгата, и посегнал към сребърния поднос с ароматни плодове, на вратата се почукало. По отмерените и силни удари, Екзър предположил, че някой негов стар приятел, напреднал в годините и улегнал в прибързаността, вместо да дойде на гости в горещините, е избрал прохладните часове на вечерта за да си побъбри с него. Огромна обаче била изненадата, когато, след като отворил вратата, на прага видял млада жена – красива, с горда осанка, излъчваща сила и магнетизъм. В първия миг Екзър се стъписал, да не би да е станала някаква грешка – затова любезно попитал младата жена, кого търси.
– Търся Екзър, учителя на търговците, човека, който трябва да видя по заръкана моя баща. Моля да ми помогнете да го намеря! – произнесла с решителност красивата девойка.
– А кой е баща ти, младо създание? – попитал директно на свой ред Екзър, без да откъсва очи от нейните. Толкова големи и красиви очи никога не бе срещал през целия си живот. Жените от пустинята бяха също красиви, но тези очи … тези очи, омагьосваха. Караха мислите му да се връщат в спомените на младостта и палеха в старото му сърце много топлина, смесена с тъгата на спомените.
– Баща ми беше търговец на вино, известен по цялата Тракийска шир, отвъд изумрудените води на Средните морета и далеч от безкрайните пясъци на пустинята. Там където слънцето, бистрата студена вода и червеното вино са в изобилие. Траян – така го наричаха всички! Скоро си отиде от този свят – мир на духа му, и остави на мен и сестрите ми заръката да се грижим за лозята, виното и пещерите, където го съхраняваме докато узрее.
Умните слова и лекотата с които тя си служила, подсказали на Екзър, че гордата жена, освен че е много красива, е и много умна, затова решил да я покани и й поднесъл един пълен поднос с узрели и ухаещи на слънце смокини. Жената приела с охота поканата и не след дълго, когато половината поднос бил свършил, Екзър с бащина грижовност казал на девойката:
– Личи си, че не си от пустинята. Всички, които не са от тук, обожават смокини.
– А къде мога да открия Екзър? – попитала напористо девойката
– Няма нужда повече да го търсиш, защото вече си го намерила! Аз съм Екзър! А твоето име как е? – отвърнал той.
– Енира! Наричат ме Енира! Моето семейство е от рода на Загорите – търговците на вино от Тракия! Малко преди да си отиде, татко ни остави заръка: „Тръгнете отвъд Средните морета, след това прекосете пустинята, и стигнете до Султанския Град. Там намерете Екзър – учителя на търговците на Султана. Той ще ви разкрие тайната на търговията“. – очите на Енира, пронизвали лицето на стария търговец, но за разлика от всички останали пъти, когато той издържал на тежките погледи на търговци и занаятчии, тези очи го смутили. Той отклонил поглед от нейния и отвърнал на свой ред.
– Не познавах татко ти – мир на праха му, но познавам духа на винарите от рода на Загорите. Те са прославени производители и търговци на вино по всички краища на земята. Дори самия Султан, слънце да огрява дните му, пие от техния прекрасен еликсир. И пред каква трудност се изправи Енира, че се наложи да прекосиш толкова вълни и дюни и толкова дни и нощи да пътуваш към мен?
Този път погледът на Екзър се впил рязко в нейните дълбоки очи, и не след дълго младата търговка на вино, навеждайки смутено глава, отговорила:
– Татко нищо не ми предаде за своя занаят. Не ме научи на нищо. Цял живот беше зает от работата си, мълчалив и унесен в това което прави, живееше в своя свят, нищо не ми разкри за тайните на хората и на търговията, за общуването, как да чета ума и сърцето на човека, на който продавам своето вино. Много пъти съм искала да ми разкаже за хората, за техните навици, за техните слабости, за техните сърца, за всичко, което може да ме научи как да живея по-добре и как да търгувам по-добре. И сега, когато го няма, се изправих пред всички тези трудности. В сърцето ми има планини от въпроси, а в ума ми се стичат дълбоките води на пробите и грешките, в които плувам от изгрева на слънцето, до залеза на луната.
Екзър слушал внимателно откровението на красивата млада жена и с всяка нейна изречена дума, загадъчното й лице ставало все по-спокойно и по-уверено.
– Този товар лежи на сърцето ми от много време, но след смъртта на баща ми, искам все по-силно да открия тайната как да търгувам с хората, които ценят нашето вино. Говоря, убеждавам, стремя се да бъда силна като всички тях. Много пъти успявам, но се случват и неща за които не съм подготвена. Търговците от нашия род, които продават прекрасното ни вино, ми дадоха съвет, да открия силата на думите. Благодарения на тях, смятам, че съм една от малкото търговци във винарските родове, която го е постигнала. Но сърцето ми подсказва, че има още нещо важно, нещо което ми е убягнало. Моля те Екзър, помогни ми да открия тайната на търговията, или поне част от нея. Кажи ми онова, което сърцето ми подсказва че съществува, а разума е сляп да го види! – лицето и очите на девойката издавали огромното й желание да намери отговора, търсен от сърцето и ума й.
Стария търговец, гледал това младо и жизнено създание и с всяка част на сърцето и очите си се радвал на нейния младежки жар, на непоколебимия й стремеж да разкрие въпросите на сърцето си. Тя му напомняла за неговата собствена младост, когато и той като нея се изправял пред трудни решения и смели действия.
– Е? – попитала девойката – Ще ми помогнеш ли? Каза, че познаваш и уважаваш рода на Загорите! Ти уважаваш традицията, а тя ни учи да помагаме на нуждаещите се.
– Не дете! – отсякъл изведнъж стареца – Няма да ти помогна! Ти нямаш нужда от моята помощ! – Екзър се изправил пред нея с непоклатимия си отговор.
– Но как така! Пътувах толкова дни за да стигна до тук, чаках толкова нощи да срещна човека за който всички казват, че помага на всеки който има нужда, а ти ме отпращаш така. Какво? Годините ли ти натежаха или тази задача е непосилна за теб? – лицето на девойката рязко се променило, а острия вкус на думите й жегнали сърцето на Учителя с пареща следа.
Екзър помълчал известно време, гледайки дълбоките очи на Тракийката, издаващи категорично очакване на отговор на поставения от нея въпрос, след което казал с тих и спокоен глас:
– Енира! Имаш красиво име и златен ум! В живота си не съм срещал жена с такова добро сърце като твоето. Щастлив ще бъде оня мъж, който ще има честта да бъде твой съпруг. Искам да ти помогна, ала вече някой го е направил, затова нямаш нужда от мен! Помощта, от която си имала нужда, вече ти е дадена. Отговорите, които си търсела, вече си ги получила. Твоят баща и търговците от рода на Загорите са ти разкрили тайните, от които си имала нужда. Остава само твоето сърце да ги приеме!
– Не разбирам какво ми говориш Екзър? Какво ми казваш? – попитала изнервено красивата жена.
– Казвам, че търговците от вашия род са ти разкрили силата на думите. Онова, което твоето сърце вече е прозряло, твоят ум вече използва. Нали точно това ми каза преди малко. Аз познавам добре търговците от вашия род, и съм сигурен, че това, което си научила от тях е важно стъпало в твоя живот и в съдбата ти на търговец – отвърнал с усмивка стареца.
– Да, но каква връзка има моя татко? Той не сподели с мен тайните на търговията и не успя да ми покаже силата на думите! – красивите очи на девойката се бяха налели с влага, а зениците й се бяха уголемили толкова, че цялата вселена се оглеждаше в тях.
– Да, така е! Татко ти не ти е показал силата на думите, но ти е показал силата на мълчанието. Дал ти е най-ценния дар за всеки търговец – силата да убеждаваш без думи – с мълчание. Там където свършват думите, на помощ идва мълчанието. Там където пропастта на неразбирането се изправи, идва мостът на търпението, на бавното убеждаване, на вярата, на вътрешния мир – нещата в нас, които не зависят от думите, а от нашите действия. Там където думите раждат болка и безсилие, мълчанието идва със силата на чистата и безрезервна любов. Силен е всеки търговец, който е опитомил думите, но дваж по-силен е този, който е укротил мълчанието в търговията. Този дар ти е завещан от татко ти.
Очите на младата търговка издавали, как думите на стареца докоснали сърцето й. На лицето й грейнала усмивка каквато Екзър преди това не бе забелязал. Девойката се изправила бавно, поклонила се с осанка на султанска принцеса, и без думи, без нито една дума, си тръгнала с уверената стъпка на човек, намерил търсения от сърцето му отговор.
Екзър разбрал безмълвното действие на Тракийската търговка, поклонил се в знак на дълбоко уважение на ума и силата на тази прекрасна жена, гордост за баща си и знатния си род и полека закрачил към терасата на своите покои.
Красивата осанка на Енира бавно потъвала в мрака, плувайки с нощния вятър, а Екзър я изпращал с поглед, уверен че красотата на тези черни очи, ще останат за цял живот в сърцето и ума му.
Автор: Георги Тодоров
Благодаря Жоро,
за прекрасната “приказка”.Най-трудно е да се научиш да мълчиш ;да изслушаш и накрая да говориш.
Има една арабска поговорка,която помага в случаите,когато трябва да замълчиш,тя е:
Когато си ядосан – прехапи си езика и ако можеш да говориш – говори.
Добър тренинг е – на мен ми е помогнала и помага много.
Чудесна история с дълбок смисъл, прекрасен изказ. Поздравления на автора! Мълчанието съдържа всички възможни думи и дава безкрайни възможности, но като всяко нещо трябва да се ползва с мярка.