Reexe - Електронни обучения онлайн, фирмени обучения, мениджмънт, маркетинг, тийм-билдинг

Приказка за Херат и глинените гърнета

Дълбоко в сърцето на Града на пустинните рози,  живял един майстор на глинени гърнета. Казвал се Херат и бил най-знатният грънчар на Ориента.  От всички краища на пустинята идвали търговци и занаятчии или заможни, или по-обикновени хора, за да си купят от него красиво изработени глинени гърнета, вази, паници, купи – всичко, което можели да изваят неговите златни ръце от глина. 

Всеки от клиентите бил капризен, но Херат успявал да задоволи и най-големите капризи, така че клиентът да остане доволен. Славата му се разнесла толкова, че достигнала и до Султанския град.

Един ден Екзър, най-знатния търговец на Изтока, на който Султанът заръчал изрично да следи и подпомага развитието на всички трудолюбиви занаятчии, майстори и търговци на Империята, решил да посети работилницата на Херат и да провери как вървят делата му.

Още не пристъпил прага на неговата работилница, го посрещнал самият Майстор Херат:

-          Добре дошъл почитаеми, Екзър! Благодарни сме, че ни удостои с присъствието си! На какво дължим тази чест?

-          Добре заварил, Майсторе! Нека мирът и хармонията да са спътници на твоя дом и благополучие да царува в тоята работилница! Славата на твоите златни ръце и техните рожби – красивите гърнета, се шири навред по цялата Пустиня. Ето защо Султанът ме изпрати да те попитам дали се наемаш да изваеш за него от твоите майсторски направени съдове, за да му радват очите и сърцето в новата му шатра в „Оазиса на пустинните камъни“, където смята да прекара лятото на прохлада!

Херат не отговорил на въпроса на Екзър. Благодарил още веднъж и поканил госта да разгледа готовите гърнета в специално отделената за това стая.

-          Браво, Херате! Ей това е майсторлък! Е, какво решаваш? Ще изработиш ли от твоите глинени перли за Перлата на Изтока?

-          Разбира се, Екзър! За мен ще бъде велика чест да направя Султана щастлив! – с готовност отговорил Херат. Спокоен съм за моите гърнета, защото знам колко са качествени и с каква любов ги изработвам. Султанът ще остане доволен. Сигурен съм!

-          Благодаря ти, Майсторе, но Султанът има едно условие! Всяко гърне, за което ти плати, да бъде избрано между 10 подобни, а той иска да купи поне 100. За сметка на това ще ти плати по 10 жълтици за гърне, а не по 5, колкото струват. Дали си готов да изработиш 1000 гърнета, а да продадеш само 100 от тях?

Херат дълго премислял всяка дума от предложението на Екзър и накрая отсякъл:

-          Да, почитаеми, Екзър! Готов съм! Предай на Султана, че след 1 месец в двореца ще бъдат изпратени 100 различни вида гърнета, от всяко по 10, общо 1000. Нека си избере тези, които му харесват, останалите ще си прибера обратно!

Екзър поклатил глава  доволен от отговора на Майстора, усмихнал се широко, прегърнал го приятелски и му казал:

-          Майсторе, ти си човек със здрав разум и пъргава мисъл! Не е лесно да се намери решение на такова предложение, но щом се съгласяваш, значи знаеш какво ще направиш с останалите 900 гърнета? Така ли е?

-          Да, Почитаеми, решението не е лесно! Ако бях млад и неопитен, може би щях да откажа, но след толкова години в работилницата и по пазарите съм разбрал доста истини не само за глината и огъня, а и за това как трябва да се продават моите гърнета.

-          А би ли споделил с мен тайната на твоя успех? Какво ще правиш останалите 900 гърнета?

Слугите на Херат поканили Екзър в двора на работилницата под красивите цветове на разцъфналия жасмин и поднесли сочни плодове и освежаващи напитки на скъпия гост. Херат запалил красивото си наргиле, поел дълбоко от ароматния му дъх и бавно започнал да обяснява.

-          В моя занаят работя с глина, вода и огън. Останалото е труд и любов към занаята. Всяко глинено гърне ми струва 3 жълтици, за да го изработя. Ако направя 1000 гърнета ще трябва да изкарам поне 3000 жълтици,  за да си върна парите обратно. За същата бройка ще спечеля 5000 жълтици ако не ги продам на Султана, а по пазарите. Ако Султанът ми плати по 10 жълтици за 100 гърнета, значи връщам 1000. Остават да върна още 4000 жълтици. След това ще отида на двата най-големи пазара в Султанския град.  Със 150 гърнета ще вдигна шум из целия град. Ще кажа, че това са останали от гърнетата специално изработени за Султана. Нарочно ще пусна малко от тях, за да събера народа да види  що за гърнета са тези, дето си ги поръчва самият Султан, и нарочно ще сложа цена 7 жълтици, за да могат знатните хора на града да покажат, че са равни по богатство със самия Султан. Така ще върна още 1050 жълтици. За останалите 750 гърнета още първия ден ще обявя, че всеки, който купи от мен гърне за 5 жълтици ще му направя отстъпка за второ, което да купи на 3 жълтици. Така ще продам всичките 750 за 3000 жълтици. Като прибавя и другите, общо стават 5050 жълтици – с 50 повече! Какво да искам повече от това? С тази поръчка, името на Султана не само, че ми изкарва всичките пари, но на всичкото отгоре и ми плаща още 50 жълтици, за да стана още по-известен грънчар в Ориента! От това по-добро – само здраве!

Лицето на Херат се усмихна и очите му грейнаха под дебелата сянка на жасмина, а Екзър ентусиазиран възкликна:

-          Браво, Херате! Поздравявам те не само за уменията ти на грънчар, но и за търговския ти ум. Добре е, че не се страхуваш да търгуваш, не ламтиш за много и си знаеш цената на майстор. Очаквам след един месец гърнетата в двореца на Султана, а аз лично ще се разпоредя за две хубави места на най-хубавите пазари в Султанския град.