Автор: Георги Тодоров
Приказка за делвата със злато и меха с вода
Веднъж в магазинчето на младия Рабат се отбил Екзър с желанието да изпие чаша ароматен чай и да си побъбри с новия си приятел. Въпреки че бил отскоро в града, вече успял да хареса този младеж заради открития му нрав, доброто му сърце и огромното му желание да стане добър търговец. След като сервирал чая, Рабат попитал Екзър:
- Знаеш ли Екзър, все се каня да те попитам. Как реши да се занимаваш с търговия?
- А… , това е интересна история, с удоволствие ще ти я разкажа, стига да имаш желание да я слушаш. Така …
Всичко това стана когато бях млад като теб и сърцето ми бе изпълнено с желание да покоря целия свят. Веднъж, баща ми спешно трябваше да отиде в Белия оазис отвъд пустинята по търговските дела, но ангажименти в нашия град го спираха да тръгне. Ето защо татко реши да изпрати мен със заръката да реша всички търговски въпроси.
- Но аз нищо не разбирам от търговия! – му казах уплашен, а той се усмихна и със спокоен глас ми отговори..
- Сине, остави сърцето да научи своите уроци и само да избере своя път. Ти само го следвай.
Послушах мъдрия си баща и тръгнах. Пътят през пустинята беше дълъг, седмица преход под знойните лъчи на слънцето. В началото на пътя към моя керван се присъедини един известен търговец. И той, като мен, пътуваше през пустинята. Вървяхме двамата и си говорехме за различни неща. Аз му разказвах за моите бащини заръки, а той за совите дела.
В края на втория ден, когато слънцето тъкмо преваляше, в далечината напред забелязах някакъв голям лъскав предмет. И понеже бях млад и пъргав, се затичах пръв и пръв изрових от пясъка една голяма златна делва пълна със стари златни монети. Едвам я вдигнах. Когато моят спътник ме настигна, погледна монетите, усмихна се и ме попита:
- Страхотно, ще си разделим част от златото. Съгласен ли си? – каза той
- Как така ще делим? Аз намерих златото. Мое е, няма да деля с никого!
Той ме погледна в очите, с оня проницателен поглед, който само мъдрите хора на пустинята носят в очите си и усмихнат ми каза:
- Добреее..! Щом така си решил…..
и тръгна напред през дюните, защото имахме още много път до Белия оазис. Аз натоварих златните монети в моя багаж и тръгнах след него. Но тежестта им лека-полека отне силите, които имах и аз скоро започнах да изоставам, така че моят спътник често се налагаше да спира и да ме изчаква. На другата сутрин, аз разбира се отново бях изостанал, а моят спътник докато вървял напред, намерил огромен кожен мех, пълен с прясна вода за пиене. В далечината аз видях само как надига меха и жадно пие водата. Когато го настигнах, понеже бях много уморен от прехода, го попитах:
- Дай и на мен да си утоля жаждата си.
- Нееее! Аз намерих водата и тя е моя. Ти не ми даде от златните монети – аз няма да ти дам от водата.
- Моля те – казах аз – много съм уморен, а ние сме на половината път. Моята вода свърши, ще ти платя щедро. Съгласен ли ….?
- Да, съгласен съм – каза той – Ще направим арабски пазар, ей тук, посред пустинята!
И така, както стояхме на средата на огромната пустиня, на върха на една пясъчна дюна, той постла едно килимче на горещия пясък, сложи мехът с водата отпред, седна с кръстосани краха, погледна ме и зачака.
Аз го приближих и го поздравих:
- Добър ден! - казах аз.
- Добър ден! – каза той.
- Вода сте продавали! – казах аз, прибързано.
- Вярно е, продавам! – отвърна той.
- Колко струва да се напия?
- Една делва със златни монети! – ми каза той.
- Ооооооооо, толкова скъпо!
- Ами като ти е скъпо, разходи се из пазара наоколо и ако намериш по-евтино си купи.
Така искам или не, платих всичките златни монети, за да се напия с вода. До края на пътя ме мъчеше мисълта, че ако му бях дал поне малка част от златото, нямаше да изгубя своите монети.
Когато пристигнахме в Белия оазис, той спря, извади всички монети, раздели ги точно на две и ми каза:
- Ти си добър човек, ето защо аз ще ти върна половината злато. Нека това ти остане урок за цял живот. Ако не си готов да разделиш с другите, това което печелиш, бъди сигурен, че рано или късно ще загубиш всичко. Това е най-важния урок в търговията. Помни това.
Тогава аз разбрах, че всички хора се интересуват от постигането на печалба и че една стока може да бъде продадена или купена, само ако двете страни са доволни. Узнавайки тази тайна, аз с лекота реших заръките, за които моят баща ме бе изпратил.
Бизнес поука:
Когато извършваме продажба, независимо от това какво продаваме, трябва да помним, че взаимният интерес е най-важната цел, която трябва да постигнем. Да умеем да разберем дали отсрещната страна има интерес към нас и колко голям е той – е знанието, което много търговци не познават.
Loading ...